Не тичай срещу вятърът, момче!

Е. Зарева

Не тичай срещу вятърът, момче,

със свойта сила няма да го спреш,

хвърчилото го грабна тази страшна сила,

виж камиони, къщи, всичко във въздуха

се вдигна.

Във въздухът танцуват леките коли,

навънка вече всичко се руши.

Каква стихия ни изпрати Бог, не знам?

Защо така ни съди, да ни заличи?

Момчето вярваше, че вятъра ще спре,

отново тръгна, вдигна и ръце,

торнадото го хвърли в този час,

отхвърлено, заплака с пълен глас.

Народът плаче и деца пищят,

а вятърът бушува, даже и крещи.

Какво ли иска да ни каже с този

мощен глас?

Природата ще ни унищожи „от раз“.

Нима не бяхме толкова добри?

Човешката ръка роботи вече може

да твори!

И цялата събрана красота, създадена е

от човешката ръка!

Преди да съдиш алчността и завистта,

и виждаш кражби и убийства за пари…

Но виж сърцата днес на малките деца,

които нямат капчица вина.

Д. Златева

Стихиите природни в този свят

не можем ние с нищо да ги спрем,

безсилни сме пред Божия ний гняв,

когато пламне в миг във този свят.

Ужасно е, когато гледаш как

руши се сякаш цялата земя,

умират хиляди деца,

умират толкова човешки същества…

Природата създаде също Бог,

и вятърът е в Неговата власт,

на всичко Той е Господар в света,

но често ний забравяме това.

Забравяме, че Слово ни е дал,

в което всичко, всичко е казал,

за нашето добро е казал Бог –

за нас и нашите деца.

Любов да носим в своите сърца,

и честно да живеем в този свят,

да няма тежки, страшни грехове,

с които ние всичко в миг рушим.

Рушим порядъка във този свят красив…

Рушим хармонията между Бог и себе си…

Рушим създаденото с труд от всички нас…

Но идва ден на страшен и ужасен ад…

Ад, в който страдат и… невинни същества…

Защо?!… Виновен ли е Бог за нашите дела?!!!…

Автори: Ели Зарева и Детелина Златева

09.03.2012