Пътища огнени пъстрят ни дните
и се милуват с разтреперани длани.
Стъпки нечути бързат тихо по тях,
моите стъпки търсят стъпки незвани .

Продрани до бяло небеса се разстилат
и вопли болезнени, стон подир стон…
Облаци бели с болка очите ни пълнят,
по пътища хукват тихо сенки без свян.

Търсят се, прегръщат се нежно- попътно,
сенки неми- без глас, без очи, но с плам.
Развеселени дървета с клони прикриват
сенките любовни… сенки разголени там.

Йорданка Радева

художник(Art )-Bojidar Dimitrov

 


Статията е прочетена 2 пъти