Сенки
Пътища огнени пъстрят ни дните
и се милуват с разтреперани длани.
Стъпки нечути бързат тихо по тях,
моите стъпки търсят стъпки незвани .
Продрани до бяло небеса се разстилат
и вопли болезнени, стон подир стон…
Облаци бели с болка очите ни пълнят,
по пътища хукват тихо сенки без свян.
Търсят се, прегръщат се нежно- попътно,
сенки неми- без глас, без очи, но с плам.
Развеселени дървета с клони прикриват
сенките любовни… сенки разголени там.
Йорданка Радева
художник(Art )-Bojidar Dimitrov
Статията е прочетена 5 пъти
Развеселени дървета с клони прикриват
сенките любовни… сенки разголени там.
🙂 ВЕЛИКОЛЕПНО, СЯКАШ СЪМ ТАМ…