Слепнаха ми се очите

и не прогледнах в тъмното.

И не чувам тихото

как нощта сама разстреля вишното.

Ръцете ми не се достигат-

нямам сила сама да се прегърна.

И само в онемяло  нищото

искам все към теб по път да тръгна.

С дъх на синьо слънцекосо лято

по стъпки на русалка все към тебе тичам.

И пак не мога да те стигна-

в сумрачни се превърнаха и дните ми.

Около мен разплакани мъгли

и пътища разсъблечени в локви стенат.

Дни и нощ все през тях вървя,

опипом тебе търся и пак не те намирам.

Слепнаха ми се очите

от плачещите нощи във душата ми.

Не те намирам още,

не те чувам скръбна в тишината си.

Йорданка Радева

 

художник- Божидар Димитров

 

 


Статията е прочетена 1 пъти