Забравеният град

Рано сутрин този град от яд се мръщи
и небето е присвило вежди и се кани.
Хлад повява и са заспали всички къщи,
улици пусти, глухота полегнала е няма.

Някъде далеко е хоризонтът стихнал-
смълчано чака ядовита буреносната закана.
От болка стенат в свойта сивост сградите-
тук ни един прозорец не е светнал отзарана.

Тъжност е постлала скръбната си дрямка
и разкаля скръбен път по себе си за никъде.
Дърветата заесенени, а приведените клони
с болка се събличат и жълти сълзи ронят.

И студено е… настана кучешкото време,
и се смълчаност сипе по посивели сгради.
Денят е пуст и всичко смръзнало тъдява-
като в глетчер е потънал този град забравен.

Йорданка Радева

художник(Art )-Evstati Marinov