Защо ли ми трябваше, да си купувам ръкавичките на Пепеляшка?
Ама нали били маркови… а и само Пепеляшки ги носят!
И аз реших, да ставам Пепеляшка! Не, че старите ръкавички от
магазина по левче, които струваха 1,50 не ме топлеха…
но тези бяха с маркова цена 130 лева.
Разбира се, че стоплиха ръцете ми, опразниха джоба ми, главата ме заболя…
но бях Пепеляшка.
В очакване на някой да ме забележи, дори палех цигарите, без да свалям ръкавиците си.
Да, но никой не видя Новата Пепеляшка…
А маникюра тихо си проправяше път през нежната материя на ръкавичките…
докато не надникна, за да се усмихне на мен, и на слънцето, което грееше навън,
въпреки че сняг се сипеше от небето.
Ядосах се, но не на маникюра, а на ръкавичките…
Захвърлих лявата ръкавичка… а на следващия завой захвърлих и дясната.
Дори бях забравила за тях… но по новините съобщиха, че Той-Принцът, обикалял
от къща на къща с ръкавичката, да открие Пепеляшка.
Но, дали лявата или дясната е намерил ръкавичка, не разбрах…
Няма значение… лява, дясна. Важното е, да се сети първо, да закърпи ръкавичката,
за да не измръзнат нежните ръчички на въпросните Пепеляшки.
А от мен – най-искрено пожелание за ведър и топъл ден и щастлива и успешна седмица!

Ели Зарева

Картината е на художника: Wakastuki Mariko


Статията е прочетена 1 пъти