Цветарката и днес, когато срещна,

нахлуват във мене стари мечти,

когато ме сбърка мен за цветарка

и три карамфила с две рози ми ти подари.

 

Избухвам във смях, а хора ме гледат,

загадачно тихо говорят зад мен,

но може ли, лудо сърце да спре да се смее,

когато се влюби от първия ден?…

 

Цветарката отново живее във мене

и още очаква каляската с рози

от принца, който замина по чужди страни,

но вече пораснала и не вярва в „хипнози”,

съчетани от „три карамфила и розите две.”

 

В тълпата се смесвам, не търся дъгата,

онази дъга, дето в същия ден се яви…

Животът ме тласна, поех със съдбата,

за спомени мисля, но те са отминали дни.

 

А тази цветарка и днес си продава,

продава цветята и много любов,

с коси побеляли е вече жената,

но още раздава от свойта любов.

 

Автор: Ели Зарева


Статията е прочетена 1 пъти