ПАДАЩА ЗВЕЗДА /разказ/
ПАДАЩА ЗВЕЗДА
/ Разказ за бедни и богати…/
Точно, когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко
капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата майка се отронила сълза.
Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда.
И разбира се тази сълза паднала върху Земята, в един от най – богатите квартали.
Падащата Звезда ахнала.
– Ах… колко е красиво тука! Какви красиви, огромни къщи! Ах…това е палатът, може би,
на Пепеляшка!
И се запътила към огромния дворец.
Почукала един, два пъти и след като никой не отговорил, решила да влезе, да се порадва
на красивата градина с чудни цветя.
– Каква красота!!! Ако това не е палатът на Пепеляшка, то сигурно в този палат живеят
най – грижовните и добри хора на Земята.
Седнала, порадвала се на божествената красота и повдигнала очи към Звездите.
– Мамо! Та тук е рай!
– Дъще, това е фалшива маска. Тези хора плачат много и за да скрият сълзите си
пилеят пари за щяло и нещяло.
В този момент Падащата Звезда чула детски плач.
– Защо плачеш, детенце! – попитала с нежен глас
– А не виждаш ли, колко съм нещастна?… За Коледа родителите ми ми подариха златно колие.
И заплакало още по – силно.
– Аз искам вълшебна кукла!… – и от гняв закъсало разцъфтелите цветя.
Падащата Звезда се зарадвала, че може да върне усмивката върху милото лице на малката Пепеляшка.
– Аз съм Падаща Звезда и мога да ти изпълна едно желание!!!
– Искам тогава вълшебна кукла! – и продължило да къса цветята.
Падащата Звезда отново повдигнала очи към Звездите.
– Мамо, тук има едно момиченце, което не спира да плаче за вълшебна кукла.
Родителите му подарили златно колие, а какво разбира клетото детенце на тези години
от лукс.
На мига се появила кукла, която плачела, смеела се, танцувала, ходела, казвала „мама”, „тате”, „дедо”, „бабо”,
дори и пеела 60 детски песнички.
Но момичето заплакало още по – силно и започнало да тъпче с крака цветята.
– Такива кукли имам сто и една….
– Мамо, какво да направя, за да върна усмивката на това хубаво детенце?
Но преди да получи отговор от Майката Звезда, видяло една красива жена, по-красива от принцеса,
която блестяла отгоре до долу в златни накити.
И си помислило: ето идва добрата принцеса, която ще гушне своята дъщеричка и тя
ще се усмихне. Но жената била толкова замислена и разсеяна, че започнала, да си говори сама
със сълзи на очите.
– Боже, помогни ми. Моят мъж отново е дрогиран, не вижда мен, нито дъщеря ни…
Ще се самоубие…а нямаме още граждански брак. Боже, ще загубя всичко, всичко.
Дожаляло й на Падащата Звезда и решила да помогне.
– Мамо, тази хубава жена моли за помощ, нека й помогнем, има и малко детенце.
– Дъще, нали ти казах: тези хора ронят кървави сълзи и Господ не може да им помогне.
Замислила се Падащата Звезда за малкото красиво личице, на което нямало усмивка, а само капризи,
алчност и лоши мисли.
В този момент вятърът отвел Звездата на Желанията в друга посока, в един квартал,
където имало само малки спретнати къщурки и от всяка къщурка пушело дим.
– Какви грозни малки къщурчета, но щом димят комините, има хора вътре.
Обърнала очи отново към Звездите.
– Мамо, нека малките къщурки се превърнат в дворци!
– Дъще, не съди по разкоша и лукса. Влез в сърцата на хората.
Почукала Падащата Звезда на най-малката къщурка и чула отвътре омайна детска песничка,
долетял приятен глас.
– Кой чука в този късен час?
Отворила се вратата и се появила усмихната жена, погалила Падащата Звезда.
– Дъще, влез, влез, мила! На къде си тръгнала в този късен час?!
Но Падащата Звезда вече била толкова уморена и гладна. Завило й се свят и припаднала.
Когато се събудила, видяла две красиви, усмихнати момичета, като ангелчета.
Едното я милвало нежно, а другото я прегърнало и целувало, целувало…
– Аз се казвам Русалиа!
– А, аз се казвам Мишел!
И запяли толкова сладко, сладко, мило, мило…
– Аз съм Падаща Звезда. Но всички ме наричат Ели.
И тогава видяла, че стопаните на този дом са я облекли в пухкава блузка, бяло елече и топли чорапки.
За пръв път вечеряла толкова вкусна супа, домашно приготвена баница, сладки.
Когато си тръгнала, Падащата Звезда казала:
– Толкова ми е хубаво при Вас, че забравих съвсем за какво съм дошла. Искам да ви изпълня едно желание.
Мишел и Русалиа извикали в един глас.
– Нека бъдеш наша сестра!
А гостоприемните, добри родители, казали:
– Дъще, нека Бог те дари със здраве! Нека Бог дари и нас със здраве и всички хора по света!
– Ама, как така?… Не искате ли пари, не желаете ли огромен палат?
– Мила Ели, дъще моя, нима парите, огромните палати са по-голямо щастие от здравето? Падащата Звезда отправила поглед към Звездите.
– Мамо, моля те, искам да остана завинаги с тези хора в този дом!
Русалиа и Мишел започнали да плачат.
– Не си отивай, Ели, остани.
А родителите им започнали да прегръщат Малката Падаща Звезда.
– Дъще, остани!!!
И заживяли щастливо. И днес, когато минете покрай този дом, три Падащи Звезди
раздават щастие, радост, усмивка и топлина. Русалиа, Ели и Мишел.
Автор: Ели Зарева
Статията е прочетена 24 пъти
Вашият коментар