След залеза възникват
хиляди въпроси,
и всички … трудно сам
ще разрешиш.
Отново търсиш рамо
за опора,
защото сам пак можеш
да сгрешиш.

И всяка вечер в мисли
сам оставаш,
дали сгреших или поех
по правилния път?
Отново връщаш спомени,
къде сгреших?
А някъде те чака
прекрасен, райски кът!

Тя любовта пристига
даже след мрака и след
тишината,
дори когато мислиш,
че завинаги си е отишла.
Почуква тихо, нежно на
вратата,
и с нея цял живот летиш …

След залеза, не се затваряй
в тишината,
не се отдавай сам на самота.
Защото той – животът
продължава,
и чака само да протегнеш със
ръка.

Автор: Ели Зарева
20.03.2012

/Стихотворението „След залеза“ е вдъхновено
от прекрасното стихотворение на Блага Димитрова/


Статията е прочетена 1 пъти