Летен привкус окъснял в очите ми залезе
и всичко в миг преля се като във едно.
Там някъде вятърът бързо преоблече
новата си дрешка и хукна необязден
с невидимия си приятел в надпревара
в заника на лято прежълтяло и горещо.
Поспря на пръсти на гората из гъстака
и разклати клони на храсти и дървета.
Злато се посипа и земята се постла.
Беше този път началото. И си полегна.
После тихо по следи от стъпки тръгна-
по тях пося кестен, зрънце и костилка.
За да има… после пак. Щом ще е начало.
Защото нищо в тоя свят не е последно.
На птици във очите утрото съзрях –
онова, като нашето начало.По- различно.
Навярно летният привкус ми даде знак…
От последното начало ме чака нещо ново-
неизживяно, истинско и… по-красиво.

Йорданка Радева

художник- Светла Димитрова

 


Статията е прочетена 1 пъти