Окъпах се в малиновите топли шарки
на лятото горещо в близката сънена река.

Поисках по водите й с пръсти да рисувам
едно сърце и две очи за мен сред слънце и нега.

На брега поседнах и далеч зареях поглед
по храсти и треви, и по птичите рейнали ята.

И видях… грейнали малини, скрити там,
сред храстите малинови по зелените стъбла.

Усетих техен сладостно разнесен аромат
на свежест, лято, с дъх малинов…чудо красота.

В утрото вълшебно край реката, на брега,
по храст малинов две очи съзрях във утринта.

Твоите очи се смееха по клонка на малина,
и грееха щастливи под нежни малинови листа.

Йорданка Радева


Статията е прочетена 1 пъти