Диви коне

Засъниха се пак вековните гори
и тишината им полегна в дрямка.
До тях отново самодивските скали
разпукнаха усмивка в полусянка.

Росата блесна по онемялата поляна
с капчици роса- сълзици ненапити.
Слънце ги погали нежно в утринта,
а надежда шепне в утрин самодивска.

И тръгва ден, провира се в клонака,
с небесен купол- амфитеатър в синьо.
Щурмува необята невидимият тропот
на стадото коне с разветите си гриви.

Кънти земята,вред ечи,хвърчат искри,
танцуват грациозни в бяг телата им.
Гривите се веят, вплели своите мечти,
от изгрева към залеза те са устремяват.

В конен бяг … галопира мощ и красота,
и доволство в пръхтенето им се долавя.
Те обичат свойта дива, горда свобода
и само нея чувстват неутолима жажда.

Утрото пристъпва, лъч повдига хоризонта,
а рисува изгреви по самодивските скали.
Стихналата нежност се превръща в`вихър,
в песента на птиците е понесена надежда.

Йорданка Радева

художник-Йовка Мечкарова