Видях във жълта роза слънчеви лъчи,

разпръснати по нея златни цветове,

листа пламтящи и отворили очи

със поглед нежен към далечните страни.

И те мечтаеха да обиколят този свят,

да видят чужди светове, и всичките цветя,

но в тях магия се преливаше без край,

лъчите златно-жълти огнено горят.

Откъснах роза, и късмет си пожелах,

да бъда цял живот щастлива аз.

А розата примамливо, ме стрелкаше с очи:

„За по-голямо щастие във ваза ме сложи!“

Автор: Ели Зарева

Картина: Kalina Toneva


Статията е прочетена 2 пъти