Театър

Всеки път когато съм била на театър, няколко дни наред усещането от пиесата продължава да ме вълнува. Театърът е една великолепна илюзия. Зная, че всичко е на ужким, но така се вживявам от действието на сцената, че се превръща в единствената реалност за момента. Смея се, плача, въздишам. Симпатизирам на един герой и се възмущавам от друг. Забравям, че това не са истински герои, а само роля, играна от добър актьор, костюми, грим и декор. Когато пиесата свърши, не бързам да ставам. Аз още съм там. Емоцията породена в мен задава въпроси или ликува. Когато актьорите се поклонят, на мен им се иска да им се поклоня, но пляскам с останалата публика. Все още омагьосана, от героите, които са изиграли.

Й. Богомилова

театрите в България