Стил » аксесоари, бижута, Интересни личности, направи си сам

Цветна приказност с Антония Бялкова

публикувано от:  на март 11, 2012 няма коментари

За едни цветни мигове, нежност от цветя, напудрени емоции, изобилие от разкошни бижута и … за една приказна фея, която създава красота ще ви разкажем днес, а именно за Антония Бялкова, която работи във Vintage shop Artishok във Варна и твори цветни вълшебства. И така поръсваме ви с малко вълшебен прашец… пуф … ето, че тя отваря вратичката си, за да ни потопи ето къде … :

Какво означават лично за теб бижутата, които правиш и как започна да се занимаваш с това?

  • Това е терапия. За едни направата на бижутата е творчество, вдъхновение, а за други е терапия. Всичко започна спонтанно – причината да правя handmade неща беше една малка красавица, а преди това идеята ми я подхвърли Албена, с една кукла започна всичко преди близо 2 години. Първо направих една кукла, после втора, трета, малко бухали и накрая започнах да правя и бижута.

Бижутата ли си намират хората или хората намират своето си бижу?

  • Мисля, че човекът си намира бижуто – в смисъл, че ако му извика от вратата и си го взема. Има хора, които имат ясна концепция за това как искат да изглежда нещо.

Правила ли си по поръчка нещо?

  • Много пъти – много цветя по поръчка с конкретен цвят. Имаше един татко лятото, който за рождения ден на малката си дъщеря, че после и за голямата поръча диадеми. Купили са рокля, дори ми я донесе специално, за да видя какъв цвят е, тъй като не успя да ми обясни, направих му три диадеми, за да има избор – той взе и трите. Когато се прави нещо по поръчка, се прави по този начин. Имаше една дама, която искаше конкретно цвете и преди Коледа дойде с лаптопа и ми показа това конкретно цвете.

Случвало ли ти се е, когато правиш нещо за някого, който не излъчва позитивното, да не ти се получава и съответното нещо, което правиш за него?

  • Контактът ми с тези хора е много малък, но знам, че когато го правя и особено, ако познавам човека, за когото го правя и си го представям нещата ми се случват по-добре. Така е например, когато правя някоя торта – когато си представям човека, за когото я правя, нещата се случват по-спокойно и по-сполучливо – така е с всяко едно нещо. Преди това имах опит с обличането на тетрадки за малки, млади дами – примерно първи, втори клас.

А тези бижута, които сега представяме на читателите със снимки са по-подходящи за зимата?

  • Има и летни, мънистени, с камъни, имаше едни обеци с естествен дървен материал, събиран от морето. Морето си оставя следата дори и върху дървото. Когато едно малко парче има дупчица, се нанизва примерно с мед или нещо друго – измисляш си. Първият ми опит беше страшен – две различни обеци се получиха, но проба – грешка.

Къде откриваш вдъхновение за себе си и за нещата, които правиш?

  • Морето може да ти даде вдъхновение, улицата също, хората край теб също те вдъхновява. Но когато бързаш да направиш нещо, може и да не се получи – трябва да имаш вътрешно спокойствие. Затова казвам, че е един вид терапия.

Мислиш ли, че във всеки може да се събуди това вдъхновение, фантазия, всеки ли може да прави нещо такова?

  • Стига да има желание, не всичко става лесно – нужно е упорство. Първите ми опити бяха много несполучливи, но приятелите са за това да окуражават.

Сега след като имаш опит готова ли си да учиш хората, които имат желание да правят и те бижута?

  • Бих могла да покажа как го правя аз, след което всеки може да надгражда себе си и да се усъвършенства, използвайки най-различни техники и материали. Нашата идея, когато започнах беше всичко да бъде recycle, т.е. например от някоя моя стара дреха да направя нещо ново. Всяко нещо си има приложение – полюлеят, който е в магазина например, за да го направим използвахме пръчки от щори и пачка за балет.

Значи от всяко нещо може да се направи нещо уникално?!

  • Незнам … звучи ми много силно като думи, но в общо линии като се огледам човек има много непотребни неща в къщата си и могат да се използват по един или друг начин. Примерно част от бижутата, които съм правила бяха от стари копчета – копчета на баба ми. Имам едни понпони, които предстои да бъдат направени за един гердан – те са от копринените конци на баба ми, които са на поне 30-40 години.

Статия: К. Герчева, Март 2012

Снимки: Мартин Дралчев

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Статията е прочетена 646 пъти


Ако харесвате материала, бихме били благодарни да гласувате с бутончето +1 на Google.


==========
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!



Вашият коментар:
Моля пишете на Български или комeнтара Ви няма да бъде публикуван!