Кротки мисли

Имаше една жена, която рядко виждах, но усещах как тя често мисли за мен. За нея аз значех много, без да го осъзнавам. Тя беше моята далечна баба. Просто знаех, че е там някъде и по празниците се сещах да и честитя. Едва когато изгубих майка си и баща си, и баба си и дядо си с които живеех и познавах, започнах да осъзнавам някои неща.  Организирахме се и я посетихме. Гледах я с други очи, жадно попивах малкото думи и повечкото мълчание. Опознавах я, опитвах се да наваксам пропуснатото в цял един живот. Тя беше кротка и мълчалива, със замислен  поглед, зареян явно някъде далеч в миналото или в бъдещето. Хрисима жена…

Какво ли съм била за нея, нейна внучка – дъщеря на синът й. Другите внуци са били покрай нея, а аз далече, може би съм й била по-мила, заради това. Навярно съм й липсвала.

От няколко дни ме обзе желание отново да отида да я видя,  да науча нови неща от думите или мълчанието й. Мислех си за нея, спомнях си. Мислех си колко добър човек е, кротка и добра като ангел.

Днес разбрах… още един ангел се е върнал на небето.

16 февруари 2012

Й. Богомилова

io

За мен се твърди, че си противореча. Но за мен противоречие няма. Взаимно изключващите се неща за един, за взаимновключващи се за друг.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.