ЗИМАТА… НЕ Е ЗА ОГНЕНИ СЪРЦА
…
Сняг затрупва моята врата,
зимата вилнее вън сега…
не допуска слънцето
да стопли моето сърце,
нещо е сърдита,
като малко е дете.
Сняг се сипе яростно навън,
януари месец – не отстъпва
своя звън…
Хей, Царице, с бели рамена
и сърце от лед и студ,
защо ти липсва любовта?
Не разбра ли, че децата
кашлят у дома
и студа не е за нас,
не е за огнени сърца.
Автор: Ели ЗареваКартината е на BAI HAORAN
Статията е прочетена 29 пъти
Прекрасно стихотворение, връща ме към спомените на детските ми зими… Благодаря, Ели !!!
ПРЕКРАСЕН СТИХ! МНОГО МИ ХАРЕСА!
Много хубаво – жива картина на чувството и природата!Аз пък аз обичам зимата,въпреки огненото си сърце!