Сняг затрупва моята врата,
зимата вилнее вън сега…
не допуска слънцето
да стопли моето сърце,
нещо е сърдита,
като малко е дете.

Сняг се сипе яростно навън,
януари месец – не отстъпва
своя звън…
Хей, Царице, с бели рамена
и сърце от лед и студ,
защо ти липсва любовта?
Не разбра ли, че децата
кашлят у дома
и студа не е за нас,
не е за огнени сърца.

Автор: Ели ЗаревазимаКартината е на BAI HAORAN


Статията е прочетена 29 пъти