Играта на моя сив котарак

Мислех си, че само кучетата играят с обувки, но скоро бях изненада да разбера, че това не е така. Аз имам котка на 12 години. Отдавна не е малко котенце и се е случвало като малко да спи в обувката, а по-късно да драска обувки. Но наскоро открих, че любимата играчка на котката ми е една моя обувка. Дълго време ми се струваше мистериозно да виждам в коридора своята обувка. Опитвах се да си спомня кога съм ги обувала и дали не съм ги забравила. Не бях ги обувала наскоро. Мястото им бяха под шкафа с обувките, затова я избутах там. Но не след дълго пак я видях по средата на коридора, пак се замислих и я бутнах под шкафа и така доста пъти, докато не видях, как котката я издърпа от там с лапа и започва да си играе. Реших да прежаля тези обувки, вече ги беше издрала, и пак я избутах под шкафа, този път за да видя какво ще стане. Когато остана сама котката пак издърпа обувката и започна истински дива игра с нея, драска я, дърпа, я хапа я, подмята я насам натам, ляга върху нея, придърпва я върху себе си, гушка я. Удивително!

Това откритие само показва, че да се забавлява някой няма граници, нито възраст, нито пол, нито животински вид. А предпочитанията за забава са странни и неочаквани. Но щом моята обувка може да направи щастлива моята котка, нека си играе с нея. Само от време на време я подбутвам под шкафа, защото явно това, че е скрита, е част от удоволствието на играта.

Йо Богомилова