Въже играч

Смелчаци, балансиращи върху въже има от хиляди години. Личности търсещи тръпката от екстремното, с вродена способност да балансират, но и много труд  за да станат виртуозни въже играчки, под които публиката, жадна за зрелища немее или крещи от възхита. Понякога са махвали ръка към „безполезното “ им занимание: Циркаджии….

Доскоро такъв опасен номер можеш да се види само в цирка, но с развитието на комуникациите, до нас достигат кадри от цял свят, особено от опасни и красиви места, където самотните въжеиграчи изпитват границите на своето равновесие.

Други са родени артисти и имат нужда от публика за да получат удовлетворение и балансират между небостъргачи над оживени улици.

А всичко започва с ходене по права линия и малко по-късно по въже на няколко десетки сантиметра от меката трева…

Не сме ли всички едни въже играчи, балансирайки всеки ден между бездните на собствените си дилеми? Равновесието е заложено в нас, но и по рождение ни е отнето, за да изживеем живота си в неговото търсене.  Паданията ни правят по силни, залитанията по-опитни, успехите по-уверени.

Докато всеки един от нас се превърне във виртуозен въже играч пред който  немее тълпата или самотен търсач на силни усещания, намерил себе си. И така затворил бездната на противоречията.

Й. Богомилова