Събитията, които са се случили на днешния ден: 10 април

10 април е стотният ден в годината според григорианския календар. Остават 265 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

1710 г. — В Англия влиза в сила приетият през 1709 г. първи в света закон за авторското право.
1790 г. — Създадена е системата за патентоване в САЩ.
1815 г. — Вулканът Тамбора в Индонезия започва най-бурното изригване в съвременната история, в резултат на което загиват 71 000 души.
1841 г. — Излиза първият брой на вестник Ню Йорк Трибюн.
1841 г. — В Канада е основан град Халифакс.
1849 г. — Американецът Уолтър Хънт патентова безопасната игла.
1866 г. — Основано е българско читалище в Цариград.
1868 г. — Английски и индийски войски побеждават в Абисиния армията на етиопския император Теодор, избити са 700 етиопци.
1880 г. — Започват преговори за национално обединение на България.
1914 г. — Пред дипломатическия корпус в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отказват да положат военна клетва в сръбската армия и на всеки десет е разстрелян по един.
1912 г. — Титаник напуска пристанището в Саутхемптън, Англия за своето първо и единствено плаване.
1916 г. — В САЩ е създадена професионалната асоциация по голф.
1922 г. — Започва провеждането на Генуезката конференция.
1925 г. — Великият Гетсби от Френсис Скот Фицджералд е публикуван за пръв път.
1930 г. — Произведена е първата синтетична гума.
1940 г. — Исландия се отделя от хегемонията на Дания.
1940 г. — Втора световна война: Катинско клане – десетки хиляди хора – цветът на полската нация са екзекутирани от НКВД
1941 г. — Втората световна война: Страните от Оста създават в окупирана Югославия Независима хърватска държава, управлявана от фашисткото Усташи на Анте Павелич.
1944 г. — Освобождаване на Одеса на окупацията на Германия по време на Одеските операции
1944 г. — Хенри Форд II става изпълнителен вицепрезидент на Ford Motor Company.
1945 г. — Немският крайцер Адмирал Шеер е потопен при атака на британската авиация, загиват 32-ма души на борда на кораба.
1953 г. — На екран е пуснат първият триизмерен филм — Восъчната къща.
1957 г. — Суецкият канал е отворен за всички кораби, след като е бил затворен за три месеца.
1963 г. — Американската подводница US Thresher потъва в океана, загиват 129 души екипаж.
1970 г. — Пол Маккартни обявява разпадането на The Beatles.
1972 г. — Подписване на Международната конвенция за забрана на биологичните и токсичните оръжия.–>
1973 г. — Подписано е българо-гръцко споразумение за използване на Солунското пристанище от България.
1979 г. — В 20:34 ч. московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб Съюз-33, в който лети първият български космонавт Георги Иванов.
1988 г. — След 10-годишно строителство е открит 11-километровия мост Сето, съединяващ японските острови Хоншу и Шикоку.
1989 г. — Състои се премиерата на български игрален комедиен филм „Адио, Рио“.
2001 г. — България е извадена от негативния Шенгенски списък и за българите отпада изискването за визи в ЕС.
2010 г. — Самолетът на полските военновъздушни сили Ту-154 се разбива край Смоленск, Русия, при което загиват всичките 96 пътници, в това число президентът на Полша Лех Качински и други официални лица.

Хора, родени на днешната дата:

1583 г. — Хуго Гротиус, холандски философ (починал 1645 г.)
1755 г. — Самюел Ханеман, саксонски лекар, създател на хомеопатията (починал 1843 г.)
1769 г. — Жан Лан, френски офицер (починал 1809 г.)
1803 г. — Йохан Якоб Кауп, германски зоолог (починал 1873 г.)
1847 г. — Джоузеф Пулицър, журналист (починал 1911 г.)
1852 г. — Артур Вирендел, белгийски инженер (починал 1940 г.)
1859 г. — Павел Христов, български военен деец (починал 1921 г.)
1864 г. — Ойген д’Албер, немски композитор (починал 1942 г.)
1868 г. — Джордж Арлис, британски актьор (починал 1946 г.)
1869 г. — Георги Баласчев, български историк (починал 1936 г.)
1872 г. — Величко Георгиев, български лекар
1878 г. — Лазар Поптрайков, български революционер (починал 1903 г.)
1880 г. — Мохамед Надир Шах, афгански крал (починал 1933 г.)
1883 г. — Богдан Филов, български археолог (починал 1945 г.)
1887 г. — Бернардо Хусай, аржентински физиолог, Нобелов лауреат през 1947 г. (починал 1971 г.)
1897 г. — Ерик Найт, британски писател (починал 1943 г.)
1917 г. — Робърт Бърнс Уудуърд, американски химик, Нобелов лауреат през 1965 г. (починал 1979 г.)
1927 г. — Луиджи Алва, перуански певец
1927 г. — Маршал Уорън Ниренбърг, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1968 г.
1929 г. — Лиз Шеридан, американска актриса
1929 г. — Майк Хауторн, британски пилот от Формула 1 (починал 1959 г.)
1929 г. — Макс фон Сюдов, шведски актьор
1930 г. — Стефан Елевтеров, български литературовед (починал 1997 г.)
1932 г. — Омар Шариф, египетски актьор
1937 г. — Бела Ахмадулина, руска поетеса
1946 г. — Николай Волев, български актьор
1951 г. — Стивън Сегал, американски актьор
1957 г. — Джон Майлоу Форд, американски писател (починал 2006 г.)
1958 г. — Бейбифейс, американски певец
1967 г. — Димитър Ганев, български актьор
1972 г. — Марио Станич, хърватски футболист
1972 г. — Стоян Михалев, български певец
1973 г. — Гийом Кане, френски актьор
1984 г. — Манди Мур, американска певица
1988 г. — Иван Ракитич, хърватски футболист