Събитията, които са се случили на днешния ден: 13 април

13 април е сто и третият ден в годината според григорианския календар. Остават 262 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

1059 г. — Римският папа Николай II издава декрет, според който занапред само кардинали ще имат право да участват в избора на папи.
1204 г. — Кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол.
1598 г. — Френският крал Анри IV подписва Нантския едикт, с който гарантира правата на френските хугеноти.
1771 г. — Екатерина II заповядва да започнат тайни медицински експерименти с безнадеждно болни от чума с цел откриване на лечение.
1814 г. — Немският математик Карл Вите получава докторска степен на 12-годишна възраст.
1829 г. — Английският парламент гарантира свобода на вероизповеданието за католиците.
1835 г. — В Търново са обесени водачите на Велчовата завера.
1848 г. — Сицилия обявява независимост от Неапол и става самостоятелно кралство.
1849 г. — Унгария е обявена за република.
1871 г. — Двете епархии — Варненска и Преславска са обединени във Варненско-Преславска епархия.
1886 г. — Учреден е почетен знак Червен кръст по предложение на Настоятелството на дружество „Червен кръст“.
1919 г. — Провъзгласена е Баварска съветска република, разгромена от войските на правителството на Германия през май с.г.
1924 г. — Основан е ФК АЕК Атина.
1934 г. — Извършен е последният полет за спасяване на оцелелите от кораба Челюскин.
1940 г. — Катинското клане: Органите на НКВД (СССР) избиват над 4000 полски офицери.
1941 г. — Втора световна война: Британската авиация извършва първа бомбардировка на София, която е без жертви.
1941 г. — В Москва е подписан съветско-японският пакт за неутралитет, денонсиран от правителството на СССР на 5 април 1945 г.
1945 г. — Виена е освободена от хитлеристка окупация от Червената армия и войски на новите съюзници.
1945 г. — Министерският съвет приема наредба-закон за ТКЗС.
1960 г. — В алжирската част на Сахара Франция извършва първото изпитание на атомна бомба.
1962 г. — В София се провежда Първи международен турнир по свободна борба Дан Колов, който става традиционен.
1963 г. — Сидни Поатие става първият афроамериканец, който спечелва Оскар.
1967 г. — Rolling Stones изнасят първият си концерт зад Желязната завеса — във Варшава.
1970 г. — На борда на американски космически кораб Аполо 13, докато лети към Луната, експлоадира кислороден резервоар, което поставя екипажа в голяма опасност и предизвиква огромна повреда в кораба.
1987 г. — Португалия и Китай постигат съгласие Макао да бъде върнат под китайска администрация през 1999 г.
1990 г. — СССР признава за първи път отговорността си за убийството на хиляди полски офицери при Катин през 1940 г.
2001 г. — В Египет са открити 20 позлатени мумии.
2005 г. — Европейският парламент гласува с мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, който влиза в сила от 1 януари 2007 година.

Хора, родени на днешната дата:

1519 г. — Катерина Медичи, кралица на Франция (починала 1589 г.)
1570 г. — Гай Фокс, английски военен деец (починал 1606 г.)
1593 г. — Томас Страфорд, английски политик (починал 1641 г.)
1732 г. — Фредерик Норт, британски премиер (починал 1792 г.)
1743 г. — Томас Джеферсън, трети президент на САЩ (починал 1826 г.)
1771 г. — Ричард Тревитик, английски механик (починал 1833 г.)
1784 г. — Фридрих фон Врангел, пруски генерал (починал 1877 г.)
1859 г. — Веранъс Алва Мур, американски бактериолог (починал 1931 г.)
1859 г. — Хенри Туреман Алън, американски изследовател (починал 1930 г.)
1860 г. — Джеймс Енсор, белгийски художник (починал 1949 г.)
1883 г. — Александър Василевич Александров, руски композитор (починал 1946 г.)
1885 г. — Дьорд Лукач, унгарски философ (починал 1971 г.)
1889 г. — Оскар Фонтана, австрийски писател (починал 1969 г.)
1891 г. — Иван Горанов, български политик (починал 1945 г.)
1896 г. — Никола Гешев, български полицай (починал 1984 г.)
1899 г. — Стефан Гъдуларов, български актьор (починал 1969 г.)
1904 г. — Степан Макаров, руски офицер (починал 1849 г.)
1906 г. — Антон Панов, македонски писател (починал 1968 г.)
1906 г. — Самюъл Бекет, ирландски поет, Нобелов лауреат през 1969 г. (починал 1989 г.)
1908 г. — Георги Белев, български певец (починал 1966 г.)
1915 г. — Щефан Хермлин, немски писател (починал 1997 г.)
1922 г. — Джон Брейн, английски писател (починал 1986 г.)
1922 г. — Джулиъс Ниерере, танзански политик (починал 1999 г.)
1923 г. — Виктор Данченко, български актьор (починал 1979 г.)
1931 г. — Дан Гърни, американски пилот от Формула 1
1931 г. — Ненко Токмакчиев, български художник
1937 г. — Едуард Фокс, английски актьор
1939 г. — Шеймъс Хийни, северноирландски поет, Нобелов лауреат
1940 г. — Макс Моузли, президент на ФИА
1943 г. — Милен Пенев, български актьор (починал 1991 г.)
1948 г. — Драго Янчар, словенски писател
1955 г. — Ирина Хакамада, руска политическа деятелка
1963 г. — Гари Каспаров, руски гросмайстор
1974 г. — Аугусто Поросо, еквадорски футболист
1974 г. — Константин Сакаев, руски шахматист