Събитията, които са се случили на днешния ден: 19 май

19 май е сто тридесет и девети ден в годината според григорианския календар. Остават 226 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

1536 г. — Втората жена на крал Хенри VIII, кралица Ан Болейн, е обезглавена в Лондон за прелюбодеяние, кръвосмешение и държавна измяна.
1568 г. — По нареждане на английската кралица Елизабет I Тюдор кралицата на Шотландия Мария Стюарт е заточена в замъка Фотеринг.
1571 г. — Основан е град Манила във Филипините.
1604 г. — Основан е градът Монреал.
1643 г. — Френско-испанска война: френските войски начело с принц Дьо Конде разбиват испанците в битката при Рокроа.
1649 г. — Англия е обявена за република ( до 1660 г.).
1712 г. — Петър I премества столицата на Русия от Москва в новопостроения Санкт Петербург.
1802 г. — Наполеон Бонапарт учредява най-високият орден на Франция — Орден на почетния легион.
1876 г. — След 9-дневно сражение башибозук и османска войска превземат Дряновския манастир, отбраняван героично от четата на Бачо Киро и Поп Харитон.
1894 г. — Създадено е правителство с министър-председател Константин Стоилов.
1913 г. — Балканска война: Представители на Сърбия и Гърция подписват в Солун договор, насочен срещу България, с който се подготвят условията на избухване на Междусъюзническа война.
1919 г. — Мустафа Кемал Ататюрк се премества от Истанбул в Самсун с група последователи, за да се противопостави на турското правителство, което става причина за избухване на гражданска война в Турция.
1922 г. — В СССР е създадено пионерско движение за децата на възраст от 10-15 години.
1934 г. — Извършен е Деветнадесетомайският преврат в България.
1941 г. — Втората световна война: Съветският разузнавач в Япония Рихард Зорге предупреждава Москва за подготвяното от Нацистка Германия нападение над СССР на 22 юни.
1941 г. — Втората световна война: Първа българска армия получава заповед да окупира Беломорска Тракия.
1945 г. — Втората световна война: Във Фленсбург е арестуван един от главните военнопрестъпници на Нацистка Германия — Алфред Розенберг.
1951 г. — В Париж Ален Бернарден създава кабаре „Крейзи Хорс“.
1961 г. — Програма Венера: Съветският космически апарат Венера 1 преминава близо до Венера.
1967 г. — Военната авиация на САЩ за първи път бомбардира столицата на Северен Виетнам, Ханой.
1974 г. — Валери Жискар д’Естен е избран за президент на Франция, като побеждава на втория тур Франсоа Митеран.
1986 г. — Армейски части на ЮАР нахлуват по земя и по въздух в Ботсвана, Замбия и Зимбабве в преследване на партизани от Африканския национален конгрес.
1991 г. — От Унгария се изтеглят последните съветски войски.

Хора, родени на днешната дата:

1476 г. — Елена Ивановна, велика литовска княгиня и кралица на Полша (Починала 1513 г.)
1593 г. — Якоб Йорданс, фламандски художник (Починал 1678 г.)
1611 г. — Инокентий XI, римски папа и светец (Починал 1683 г.)
1744 г. — Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Обединеното кралство (Починала 1818 г.)
1762 г. — Йохан Готлиб Фихте, германски философ (Починал 1814 г.)
1795 г. — Джонс Хопкинс, американски бизнесмен (Починал 1873 г.)
1839 г. — Йозеф Мария фон Радовиц, германски дипломат (Починал 1912 г.)
1860 г. — Виторио Орландо, Министър-председател на Италия (Починал 1952 г.)
1881 г. — Янко Стоянчев, български юрист и политик (Починал 1927 г.)
1881 г. — Мустафа Кемал Ататюрк, първи президент на Турция (Починал 1938 г.)
1884 г. — Димо Кьорчев, български философ и литературен критик (Починал 1928 г.)
1884 г. — Петър Ников, български историк (Починал 1938 г.)
1888 г. — Владимир Конашевич, руски художник (Починал 1963 г.)
1890 г. — Хо Ши Мин, виетнамски революционер, политик и държавник (Починал 1969 г.)
1891 г. — Иван Велков, български археолог (Починал 1958 г.)
1892 г. — Константин Паустовски, руски писател (Починал 1968 г.)
1894 г. — Хенинг Шьонфелд, немски офицер (Починал 1958 г.)
1900 г. — Стоян Вардарски, български революционер
1902 г. — Рамон Енсинас, испански футболен треньор (Починал 1967 г.)
1906 г. — Адолф Айхман, нацистки офицер (Починал 1962 г.)
1910 г. — Любчо Арсов, югославски и македонски политик (Починал 1986 г.)
1914 г. — Макс Перуц, австрийско-британски микробиолог, Нобелов лауреат (Починал 2002 г.)
1925 г. — Малкълм Екс, американски борец за правата на чернокожите (Починал 1965 г.)
1925 г. — Пол Пот, камбоджански диктатор (Починал 1998 г.)
1930 г. — Жан-Луи де Рамбюр, френски журналист (Починал 2006 г.)
1931 г. — Боб Андерсън, британски мотоциклетен и автомобилен състезател (Починал 1967 г.)
1933 г. — Едуард де Боно, малтийски писател
1938 г. — Веселин Димитров, български журналист и педагог (Починал 2009 г.)
1943 г. — Димитър Пейчев, молдовски и български художник
1945 г. — Пит Тауншенд, британски рок музикант (The Who)
1946 г. — Микеле Плачидо, италиански актьор
1952 г. — Грейс Джонс, ямайска поп-певица
1954 г. — Фил Ръд, австралийски барабанист (AC/DC)
1956 г. — Венцислав Инкьов, български шахматист
1957 г. — Мая Бабурска, българска актриса
1963 г. — Кристин Димитрова, българска писателка
1963 г. — Хайнц Вайкселбраун, австрийски актьор
1968 г. — Тео де Рад, южноафрикански програмист
1970 г. — Петър Кауков, български актьор и театрален режисьор
1972 г. — Дженни Сесилия Берггрен, шведска поп-певица (Ace of Base)
1972 г. — Мая Бежанска, българска актриса и певица
1977 г. — Мануел Алмуния, испански футболист
1977 г. — Наталия Орейро, аржентинска певица и актриса
1979 г. — Андреа Пирло, италиански футболист
1979 г. — Диего Форлан, уругвайски футболист
1981 г. — Матеуш Даменцки, полски актьор
1983 г. — Ийв Ейнджъл, унгарска порно актриса и модел