Събитията, които са се случили на днешния ден: 18 юли

18 юли е сто деветдесет и девети ден в годината според григорианския календар. Остават 166 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

64 г. — Голям пожар унищожава две трети от Рим, за което са обвинени християните и са подложени на гонения.
1332 г. — В битката при Русокастро българската армия, начело с цар Иван Александър, нанася поражение на византийската, ръководена от Андроник III Палеолог.
1770 г. — Руската армия, командвана от генерал Пьотр Румянцев, нанася тежко поражение на турците край река Прут.
1789 г. — Робеспиер се присъединява към идеите на Френската революция.
1868 г. — Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, състояща се от около 127 души преминава в България при село Вардим, Свищовско.
1870 г. — Ватикана обявява догмата за непогрешимостта на папата по въпросите на морала и вярата.
1899 г. — Открита е железопътната линия Роман — Плевен (83 км).
1921 г. — Албер Калмет и Камий Герен откриват първата противотуберколозна ваксина.
1925 г. — Адолф Хитлер издава първия том на Моята борба.
1932 г. — Турция е приета за 56-ти член на Лигата на нациите.
1936 г. — С преврат в Испанско Мароко започва Гражданската война в Испания.
1942 г. — Извършени са успешни изпитания на първия реактивен изтребител — германския самолет Месершмит.
1943 г. — Втората световна война: Състои се единствената битка между дирижабъл и подводница — край бреговете на Флорида (САЩ), между американския дирижабъл К-74 и германската подводница U-134, дирижабълът е свален, при което един член на екипажа му се удавя.
1947 г. — 64 Правителство на България въвежда държавен монопол върху производството на спиртни напитки.
1947 г. — Кралят на Великобритания Джордж VI подписва закон, съгласно който се признава независимостта на Британска Индия.
1954 г. — В Нюпорт (щатa Род Айлънд, САЩ) се провежда първият фестивал на джазовата музика.
1956 г. — Несебър е обявен за архитектурно-исторически резерват.
1962 г. — В Перу е извършен военен преврат.
1968 г. — Създадена е компанията Intel — най-големия производител на микропроцесори за персонални компютри.
1968 г. — Комунистическият лидер на Чехословакия Александър Дубчек издига лозунга Социализъм с човешко лице, с което той е приет за дисидент сред лидерите в Социалистическия лагер.
1971 г. — С обединение на емирствата Абу Даби, Дубай, Шарджа, Ум ал-Куейн, Аджман и Фуджейра се създава държавата Обединени арабски емирства.
1972 г. — С Указ на Държавния съвет е забранена частната лекарска практика в Народна република България.
1974 г. — Край град Константинов (Полша) е издигнато най-високото съоръжение в света — радио мачта с височина 646,38 м (рухва на 10 август 1991 г.
1990 г. — Ръководството на БСП взема решение тялото на Георги Димитров да се извади от мавзолея и да се кремира.
1992 г. — Рождената дата на Васил Левски е обявена за празник на град Левски.
1994 г. — В Буенос Айрес е извършен атентат срещу Еврейския център при което са убити 85 души и над 200 са ранени.
1994 г. — Основан е футболен клуб АЕК Ларнака.
1996 г. — Самолет Боинг-747 на американската авиокомпания Trans World Airlines, пътуващ по дестинацията Ню Йорк — Париж, катастрофира след излитането си, загиват всичките 230 души на борда.
1997 г. — Рождената дата на Васил Левски за първи път се чества като празник на град Карлово.
1998 г. — Около 3 000 души загиват в Папуа Нова Гвинея в резултат на удар от цунами.

Хора, родени на днешната дата:

1552 г. — Рудолф II, император на Свещената Римска империя (починал 1612 г.)
1635 г. — Робърт Хук, британски учен (починал 1703 г.)
1797 г. — Имануел Херман Фихте, германски философ (починал 1879 г.)
1811 г. — Уилям Мейкпийс Такъри, английски писател-реалист (починал 1863 г.)
1837 г. — Васил Левски, български революционер (починал 1873 г.)
1852 г. — Мария фон Батенберг, германска принцеса (починала 1923 г.)
1853 г. — Хендрик Лоренц, нидерландски физик, Нобелов лауреат през 1902 г. (починал 1928 г.)
1862 г. — Николай Юденич, руски генерал (починал 1933 г.)
1864 г. — Рикарда Хух, немска поетеса и романистка (починала 1947 г.)
1877 г. — Елин Пелин, български писател (починал 1949 г.)
1899 г. — Никола Попов, български актьор (починал 1963 г.)
1902 г. — Димитър Панов, български актьор (починал 1985 г.)
1909 г. — Андрей Громико, съветски дипломат и президент (починал 1989 г.)
1909 г. — Мохамед Дауд, министър-председател и президент на Афганистан (починал 1978 г.)
1918 г. — Нелсън Мандела, президент на ЮАР, Нобелов лауреат през 1993
1918 г. — Руджиеро Ричи, американски цигулар
1921 г. — Аарън Бек, американски психолог
1921 г. — Джон Глен, първият американски астронавт и сенатор
1922 г. — Томас Кун, американски философ и историк (починал 1996 г.)
1925 г. — Иван Кондов, български актьор (починал 2004 г.)
1932 г. — Евгений Евтушенко, руски поет
1932 г. — Любомир Киселички, български актьор (починал 1983 г.)
1935 г. — Христо Градечлиев, художник (починал 2004 г.)
1937 г. — Роалд Хофман, американски химик от полски произход, Нобелов лауреат през 1981 г.
1938 г. — Иън Стюарт, пианист в групата Ролинг Стоунс (починал 1985 г.)
1938 г. — Пол Верховен, нидерландски режисьор
1942 г. — Джачинто Факети, италиански футболист (починал 2006 г.)
1944 г. — Дейвид Хъмъри, английски хърделист
1950 г. — Ричард Брансън, британски предприемач
1952 г. — Албер Камил Витал, министър-председател на Мадагаскар
1961 г. — Кръстьо Лафазанов, български актьор
1963 г. — Марк Жирардели, люксембургски скиор
1967 г. — Вин Дизел, американски актьор
1975 г. — Дарън Малакиан, американски китарист
1977 г. — Александър Морозевич, руски шахматист
1980 г. — Кристен Бел, американска актриса
1980 г. — Рьоко Хиросуе, японска актриса
1985 г. — Чейс Кроуфърд, американски актьор