Събитията, които са се случили на днешния ден: 2 август

2 август е двеста и четиринадесети ден в годината според григорианския календар. Остават 151 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

216 г. пр.н.е. — Втора пуническа война: Картагенските сили водени от Ханибал разгромяват римската армия в Битката при Кана, едно от най-големите тактически сражения във военната история.
47 г. пр.н.е. — Армията на Гай Юлий Цезар разбива войските на боспорския цар Фарнак II и изпраща до Римския сенат своето прочуто съобщение Veni, vidi, vici! (Дойдох, видях, победих!).
1330 г. — След тежкото поражение на българската войска от Сърбия и смъртта на Михаил III Шишман, на българския престол се възкача жена — сръбкинята Анна Неда, първа съпруга на загиналия цар и сестра на сръбския крал.
1802 г. — Наполеон I Бонапарт е обявен от френския Сенат за пожизнен консул на Франция, което му дава правото да посочва своя наследник.
1870 г. — В Лондон е открит железопътният тунел Тауър под река Темза, което е първото метро в света.
1887 г. — Немският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован във Велико Търново за княз на българите.
1891 г. — На връх Бузлуджа се провежда Бузлуджанския конгрес, с който се създава Българската социалдемократическа партия (БСДП).
1897 г. — Подписана е конвенция между България и Франция за изграждане на военноморския ни флот.
1903 г. — В Османската империя избухва Илинденско-Преображенското въстание организирано от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и местните българи.
1921 г. — Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматума на българското правителство за разформиране на въоръжените сили.
1923 г. — Калвин Кулидж става 30-ия Президент на САЩ, след смъртта на предшественика си Уорън Хардинг.
1932 г. — Американският физик от шведски произход Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 г. става носител на Нобелова награда за физика.
1934 г. — Адолф Хитлер се самопровъзгласява за фюрер след смъртта на президента Паул фон Хинденбург и получава цялата власт в Германия.
1944 г. — В Пчинския манастир е свикано Първото заседание на АСНОМ, което конституира Народна република Македония в рамките на Югославия.
1945 г. — Завършва Потсдамската конференция.
1974 г. — България установява дипломатически отношения с Венецуела и Тайланд.
1980 г. — Тероризъм: Бомба експлодира на гарата на Болоня (Италия), убивайки 85 души и ранявайки над 200.
1988 г. — В 17 ч и 29 мин при излитане от София за Варна катастрофира самолет Як-40 на БГА Балкан; загиват 27 и са ранени 10 пътници.
1990 г. — Ирак окупира Кувейт, което довежда до намеса на войски на ООН и до Войната в Персийския залив.

Хора, родени на днешната дата:

1696 г. — Махмуд I, султан на Османската империя (почива 1754 г.)
1788 г. — Леополд Гмелин, немски химик (почива 1853 г.)
1815 г. — Бернхард Ернст фон Бюлов, немски и датски дипломат (почива 1879 г.)
1820 г. — Джон Тиндал, ирландски физик (почива 1893 г.)
1829 г. — Феликс Каниц, унгарски археолог и етнограф (почива 1904 г.)
1842 г. — Алфред Рамбо, френски историк (почива 1905 г.)
1849 г. — Мария-Пия Бурбонска, херцогиня на Парма и Пиаченца (почива 1882 г.)
1866 г. — Адриан Жерлаш дьо Гомери, белгийски изследовател (почива 1934 г.)
1872 г. — Борис Гайгуров, български просветен деец и революционер (почива 1968 г.)
1876 г. — Александър Белич, сръбски филолог (почива 1960 г.)
1877 г. — Стоян Филипов, български революционер и политик (почива 1944 г.)
1882 г. — Иван Джонев, български революционер (почива 1967 г.)
1884 г. — Ромуло Галегос, венецуелски писател и политик (почива 1969 г.)
1888 г. — Теодоси Даскалов, български военен деец (почива 1945 г.)
1892 г. — Джак Уорнър, канадски кинопродуцент (почива 1978 г.)
1893 г. — Асен Греков, военен деец (почива 1954 г.)
1906 г. — Бончо Несторов, български писател и журналист (почива 1987 г.)
1915 г. — Ружа Делчева, българска актриса (почива 2002 г.)
1924 г. — Христо Ганев, български сценарист
1932 г. — Питър О’Тул, ирландски актьор
1940 г. — Коле Мангов, писател от Република Македония
1942 г. — Исабел Алиенде, чилийска писателка
1943 г. — Макс Райт, американски актьор
1946 г. — Нева Кръстева, българска композиторка
1951 г. — Джо Лин Търнър, американски рокпевец
1951 г. — Марчел Юреш, румънски актьор
1956 г. — Илия Величков, български футболист
1960 г. — Оливие Грюнер, френски актьор
1969 г. — Фернандо Коуто, португалски футболист
1974 г. — Анджи Сепеда, колумбийска актриса
1975 г. — Димитър Илиев, български автомобилен състезател
1975 г. — Минейро, бразилски футболист
1976 г. — Кати Вилхелм, немска биатлонистка
1976 г. — Сам Уортингтън, австралийски актьор
1977 г. — Едуардо Куерво, мексикански актьор
1977 г. — Марк Ризо, китарист
1978 г. — Горан Гавранчич, сръбски футболист