Събитията, които са се случили на днешния ден: 23 септември

23 септември е двеста шестдесет и шести ден в годината според григорианския календар. Остават 99 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

867 г. — Василий I Македонец, като регент убива малолетния император Михаил III и заема византийския императорски трон.
1122 г. — Папа Каликст II и император Хайнрих V сключват Вормски конкордат, с което се прекратява спора за инвеститурата.
1821 г. – Град Триполица в Гърция е превзет и около 30 000 мюсюлмани са избити.
1846 г. — Германският астроном Йохан Готфрийд Гал открива планетата Нептун, използвайки математическите предположения на френския математик Юрбен Льоверие.
1868 г. — Пуерто Рико обявява независимост.
1869 г. — В букурещкото читалище „Братска любов“ се провежда събрание, което упълномощава Димитър Ценович и Любен Каравелов да участват в Учредителното събрание на Българското книжовно дружество в Браила.
1875 г. — 15-годишният Уилям Бони (Били Хлапето) — легендарен американски престъпник, е арестуван за първи път.
1902 г. — Избухва Горноджумайското въстание.
1912 г. — Балканска война: С указ на цар Фердинанд I е формирано Македоно-одринско опълчение начело с генерал Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов.
1923 г. — В България започва Септемврийското въстание.
1932 г. — Създадено е Кралство Саудитска Арабия.
1932 г. — Излиза първият брой на списание Пламък.
1944 г. — Към РМС е създадена детско-юношеска организация, наречена по-късно Димитровска пионерска организация „Септемврийче“.
1947 г. — В Софийския централен затвор е изпълнена смъртната присъда на земеделския лидер Никола Петков.
1948 г. — България отправя молба до ООН за членство в организацията.
1955 г. — В Лондон е подписана спогодба за уреждане финансовите задължения на Народна република България към Великобритания.
1963 г. — Куба се присъединява към ЦАОП (Централноамерикански общ пазар).
1973 г. — Хуан Перон е избран за втори път за президент на Аржентина, след като през 1955 г. е свален чрез преврат.
1975 г. — В курортният комплекс „Албена“ започва XX конгрес на Международната асоциация на кинопрегледите и кинохрониките.
1982 г. — Завършва посещението на генералния секретар на ЦК на ЧКП и президент на Чехословакия Густав Хусак в Народна република България. Подписани са основни насоки за задълбочаване на икономическото и научно-техническото сътрудничество между двете страни.
1983 г. — Държавата Сент Китс и Невис става член на ООН.
1996 г. — С решение на Управителния съвет на БНБ девет банки с ликвидни проблеми са поставени под особен надзор. Това са ТС Банк, Балканбанк, Стопанска банка, Бизнес банка, Елит Банка, ТБ „Славяни“, ТБ „Моллов“, Ямболска и Добруджанска банка.
1999 г. — По време на 6-часовото си посещение в България германският канцлер Герхард Шрьодер заявява, че България може да бъде поканена за присъединяване към ЕС.
2002 г. — Илиза първата публична версия на уеббраузъра Mozilla Firefox („Phoenix 0.1“).
2003 г. — В резултат на енергиен срив няколко милиона граждани на Дания и Швеция остават за 2 часа без електрически ток.

Хора, родени на днешната дата:

480 г. пр.н.е. — Еврипид, гръцки драматург (почива 406 пр.н.е.)
63 г. пр.н.е. — Октавиан Август, римски император (почива 14 г.)
1713 г. — Фернандо VI, испански крал (почива 1759 г.)
1759 г. — Клотилд Френска, френска принцеса (почива 1802 г.)
1781 г. — Анна Фьодоровна, велика руска княгиня (почива 1860 г.)
1783 г. — Петер фон Корнелиус, немски художник
1791 г. — Йохан Енке, немски астроном (почива 1865 г.)
1861 г. — Роберт Бош, немски индустриалец (почива 1942 г.)
1865 г. — Сюзан Валодон, френска художничка (почива 1938 г.)
1869 г. — Христо Бурмов, български военен деец (почива 1936 г.)
1870 г. — Крум Прокопов, български революционер (почива 1950 г.)
1880 г. — Джон Бойд Ор, британски политик, Нобелов лауреат (почива 1971 г.)
1885 г. — Иван Илиев, български революционер (почива 1923 г.)
1885 г. — Чудомир Кантарджиев, български революционер (почива 1924 г.)
1890 г. — Пандо Киселинчев, български скулптор (почива 1980 г.)
1890 г. — Фридрих Паулус, немски генерал (почива 1957 г.)
1892 г. — Георги Дамянов, деец на БКП (почива 1958 г.)
1897 г. — Пол Делво, белгийски художник (почива 1994 г.)
1901 г. — Ярослав Сейферт, чешки писател, Нобелов лауреат (почива 1986 г.)
1904 г. — Зорка Йорданова, българска артистка (почива 1970 г.)
1915 г. — Клифърд Шул, американски физик, Нобелов лауреат (почива 2001 г.)
1916 г. — Алдо Моро, министър-председател на Италия (почива 1978 г.)
1920 г. — Мики Руни, американски актьор
1925 г. — Николай Кауфман, български музиковед
1926 г. — Джон Колтрейн, американски саксофонист (почива 1967 г.)
1930 г. — Рей Чарлс, американски музикант (почива 2004 г.)
1933 г. — Иван Иконописов – Бебето, български плувец
1933 г. — Кольо Севов, български писател (почива 1991 г.)
1934 г. — Пер Улув Енквист, шведски писател
1936 г. — Валентин Паниагуа, перуански политик (почива 2006 г.)
1938 г. — Роми Шнайдер, австрийска актриса (почива 1982 г.)
1943 г. — Тануджа, индийска актриса
1943 г. — Хулио Иглесиас, испански певец
1946 г. — Енрико Катуци, италиански треньор (почива 2006 г.)
1946 г. — Франц Фишлер, австрийски политик
1949 г. — Брус Спрингстийн, американски певец
1950 г. — Сашка Братанова, българска актриса
1953 г. — Димитър Атанасов, български писател
1954 г. — Иван Сосков, български математик
1956 г. — Паоло Роси, италиански футболист
1957 г. — Христо Гърбов, български актьор
1958 г. — Лита Форд, американска певица
1960 г. — Джейсън Картър, британски актьор
1972 г. — Рейчъл Ямагата, американска актриса
1985 г. — Маки Гото, японска певица
1988 г. — Хуан Мартин дел Потро, аржентински тенисист