Днес » На този ден

Събитията, които са се случили на днешния ден: 5 октомври

публикувано от:  на октомври 5, 2011 няма коментари

5 октомври е двеста седемдесет и осми ден в годината според григорианския календар. Остават 87 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

610 г. — Състои се коронацията на византийският император Ираклий.
869 г. — В Константинопол е открит Всехристиянски църковен събор, който продължава до 28 февруари 870 г.
1502 г. — Христофор Колумб открива Коста Рика.
1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1793 г. — Конвентът във Франция въвежда Френския революционен календар.
1823 г. — В Англия започва издаването първото медицинско списание Ланцет.
1858 г. — Иларион Макариополски е ръкоположен за епископ без епархия.
1864 г. — Тропически циклон разрушава почти напълно индийския град Калкута, загиват над 60 хил. души.
1878 г. — Избухва Кресненско-Разложкото въстание.
1879 г. — Генерал-губернаторът на Източна Румелия княз Александър Богориди прави първа копка за възстановяването на Стара Загора.
1910 г. — Португалия отхвърля монархията и се обявява за република.
1912 г. — Балканската война: Балканският съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) обявява война на Османската империя, като отговор на навлизането на турски войски в Черна гора в края на септември. (стар стил)
1921 г. — В Лондон е основан Международният ПЕН клуб.
1930 г. — В Атина започва Първата балканска конференция за сътрудничество.
1930 г. — Британският дирижабъл R101 катастрофира във Франция по пътя си към Индия и убива 48 пътници.
1931 г. — Американците Клайд Пенкбърн и Хю Хърндън извършват първия полет над Тихия океан, прелитайки 8 000 км от Япония до Америка за 41 часа и 31 минути.
1944 г. — България във Втората световна война: В Крайова е сключено споразумение между България и представители на съпротивата от окупирана Югославия за участие на български войски във военни действия срещу Германия на югославска територия.
1962 г. — Във Великобритания Бийтълс издават първия си сингъл Love Me Do.
1962 г. — Състои се премиерата на Доктор Но – първият филм от шпионската поредица за британския таен агент Джеймс Бонд.
1970 г. — Ануар Садат е избран за президент на Египет.
1983 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм Йо-хо-хо.
1983 г. — Полският дисидент Лех Валенса е удостоен с Нобелова награда за мир.
1985 г. — В София е открита Национална галерия за чуждестранно изкуство.
2000 г. — Масови демонстрации в Белград и другите големи градове довеждат до оставката на сръбския ръководител Слободан Милошевич, който отказва да признае поражението си от Воислав Кощуница на президентските избори

Хора, родени на днешната дата:

1609 г. — Паул Флеминг, германски поет (почива 1640 г.)
1713 г. — Дени Дидро, ­ френски философ и енциклопедист (почива 1784 г.)
1717 г. — Мари-Ан дьо Шатору, френска благородничка (почива 1744 г.)
1781 г. — Бернард Болцано, чешки математик (почива 1848 г.)
1829 г. — Честър Артър, 21-и президент на САЩ (почива 1886 г.)
1853 г. — Константин Стоилов, министър-председател на България (почива 1901 г.)
1858 г. — Хайнрих фон Батенберг, германски принц (почива 1896 г.)
1864 г. — Луи Люмиер, френски изобретател (почива 1948 г.)
1878 г. — Герасим Михайлов, български комунистически деец (почива 1925 г.)
1882 г. — Робърт Годард, американски изобретател (почива 1945 г.)
1887 г. — Рене Касен, френски дипломат, Нобелов лауреат (почива 1976 г.)
1900 г. — Стефан Мокрев, български писател, дипломат (почива 1982 г.)
1902 г. — Реймънд Албърт Крок, основател на „Макдоналдс“ (почива 1984 г.)
1920 г. — Мелитон Кантария, съветски военен (почива 1993 г.)
1922 г. — Румен Цанев, български биохимик — академик
1922 г. — Хосе Фройлан Гонзалез, аржентински пилот от Формула 1
1926 г. — Илия Джаджев, поет от Социалистическа Република Македония (почива 1991 г.)
1930 г. — Райнхард Зелтен, германски икономист, Нобелов лауреат през 1994 г.
1930 г. — Юрий Яковлев, български драматичен актьор (почива 2002 г.)
1936 г. — Вацлав Хавел, първи президент на Чехия
1947 г. — Брайън Джонсън, британски музикант
1950 г. — Джеф Конауей, американски актьор
1952 г. — Емомали Рахмон, президент на Таджикистан
1952 г. — Клайв Баркър, британски писател
1957 г. — Георги Велинов, български футболист
1960 г. — Даниъл Болдуин, американски актьор
1975 г. — Кейт Уинслет, британска актриса
1976 г. — Рамзан Кадиров, чеченски президент
1978 г. — Джеймс Валънтайн, американски музикант
1983 г. — Ники Хилтън, една от наследниците на семейство Хилтън, актриса и фотомодел
1987 г. — Александра Жекова, българска сноубордистка


Статията е прочетена 17 пъти


Ако харесвате материала, бихме били благодарни да гласувате с бутончето +1 на Google.


Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!


 

Вашият коментар:
Моля пишете на Български или комeнтара Ви няма да бъде публикуван!