Събитията, които са се случили на днешния ден: 12 октомври

12 октомври е двеста осемдесет и пети ден в годината според григорианския календар. Остават 80 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

1285 г. — Антисемитизъм: 180 евреи са изгорени живи в Мюнхен (Германия), след като отказват да бъдат покръстени.
1428 г. — Стогодишната война: Английската армия започва обсадата на Орлеан, продължила 7 месеца.
1492 г. — Експедицията на Христофор Колумб достига Карибските острови, но до края на дните си смята, че е достигнал Южна Азия.
1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1810 г. — Сватбата на кронпринцът на Бавария Лудвиг и принцеса Тереза Саксонска Хилдбургхаузен се превръща в ежегоден празник на бирата, известен днес като Октоберфест.
1814 г. — Джордж III получава титлата крал на Хановер.
1860 г. — Британски и френски войски окупират Пекин и опожаряват Летния дворец.
1875 г. — Христо Ботев напуска БРЦК.
1879 г. — Духовната власт в Северна Добруджа преминава към Румънската православна църква.
1886 г. — Град Индианола в Тексас става жертва на един от най-опустошителните урагани в САЩ, загиват над 250 души, градът е опустошен, а на следващата година е изоставен.
1901 г. — По време на третия си конгрес БЗНС е оформя окончателно като политическа партия.
1901 г. — Президентът на САЩ Теодор Рузвелт официално преименува Изпълнителния дом на Белия дом.
1917 г. — Първата световна война: За първи път от Германия е използван отровния газ иприт.
1930 г. — В Атина приключва работа Първа балканска конференция за сътрудничество с участието на всички балкански страни.
1931 г. — Съставено е четиридесет и седмото правителство на България, начело с Никола Мушанов.
1944 г. — Втората световна война: Атина е освободена от хитлеристка окупация.
1960 г. — Народна република България признава независимостта на Република Мали и по-късно установява дипломатически отношения с тази държава.
1962 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Алжирската демократична република.
1964 г. — СССР изстрелва първия в света космически кораб с повече от един човек на борда и без употребата на скафандри (Восход 1).
1968 г. — Екваториална Гвинея получава независимост от Испания.
1968 г. — В Мексико сити са открити 19-те Летни олимпийски игри.
1973 г. — Хуан Перон е избран за президент на Аржентина, а вицепрезидент става жена му Исабел.
1984 г. — Терористичен акт в Брайтън: Ирландската републиканска армия извършва покушение срещу министър-председателя на Великобритания Маргарет Тачър в нейната хотелска стая. Тачър успява да се спаси, но бомбата убива пет души и ранява 31.
1992 г. — По време на земетресение в Кайро (Египет) загиват 552 души, над 6 500 са ранени, а щетите се оценяват за над 600 млн. долара.
1999 г. — Ражда се 6-милиардния жител на Земята.
2002 г. — При терористичен акт в нощен клуб на остров Бали (Индонезия) загиват 202 и са ранени 209 души, повечето от които са туристи от Австралия.

Хора, родени на днешната дата:

1350 г. — Дмитрий Донски, велик княз на Московското княжество (почива 1389 г.)
1537 г. — Едуард VI, крал на Великобритания (почива 1553 г.)
1614 г. — Хенри Мор, английски философ
1798 г. — Педро I, бразилски император (почива 1834 г.)
1836 г. — Нико Попов, първи кмет на Бургас
1862 г. — Теодор Бовери, немски биолог
1865 г. — Артър Хардън, английски биохимик, Нобелов лауреат през 1929 г. (почива 1940 г.)
1866 г. — Рамзи Макдоналд, министър-председател на Обединеното кралство (почива 1937 г.)
1867 г. — Стефан Нерезов, български висш военен, генерал-лейтенант (почива 1925 г.)
1874 г. — Андонис Влахакис, гръцки андартски капитан
1874 г. — Ейбрахам Брил, американски психиатър и психоаналитик
1883 г. — Иван Снегаров, български историк (почива 1971 г.)
1883 г. — Ян Студницка, австрийски футболист
1896 г. — Еудженио Монтале, италиански поет и литературен критик, Нобелов лауреат през 1975 г. (почива 1981 г.)
1904 г. — Георги Брадистилов, български математик (почива 1977 г.)
1919 г. — Дорис Милър, американски флотски готвач
1920 г. — Петър Незнакомов, български сценарист (почива 1997 г.)
1921 г. — Арт Клокий (Art Clokey) създателя на GUMBY (почива 2010 г.)
1928 г. — Рангел Вълчанов, български кинорежисьор
1933 г. — Бригита Чолакова, българска журналистка (почива 1999 г.)
1934 г. — Ричард Майер, американски архитект
1935 г. — Лучано Павароти, италиански оперен певец (почива 2007 г.)
1938 г. — Лари Скот, американски културист
1943 г. — Якоб Кун, швейцарски футболист
1945 г. — Орор Клеман, френска актриса
1949 г. — Тоня Горанова, българска художничка
1955 г. — Анте Готовина, хърватски генерал
1960 г. — Алексей Кудрин, руски политик
1962 г. — Карлос Бърнард, американски актьор
1968 г. — Хю Джакман, австралийски актьор
1974 г. — Стивън Лий, английски играч на снукър
1975 г. — Иво Янакиев, български гребец
1977 г. — Вита Паламар, украинска лекоатлетка
1978 г. — Толга Карел, турски актьор