Събитията, които са се случили на днешния ден: 3 ноември

3 ноември е триста и седми ден в годината според григорианския календар. Остават 58 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

1493 г. — По време на второто си плаване до Америка Христофор Колумб открива остров Доминика.
1839 г. — В Цариград е провъзгласен „Гюлханският хатишериф“.
1867 г. — Отрядите на Джузепе Гарибалди губят от френската армия Битката при Ментана.
1887 г. — Основан е португалски футболен отбор Академика от град Коимбра.
1903 г. — Панама е обявена за независима от Колумбия държава.
1912 г. — Балканска война: Турция се обръща към Великите сили с молба те да посредничат за преустановяването на военните действия.
1916 г. — Катар попада под британска протекция.
1918 г. — Полша обявява независимост от Русия.
1918 г. — Австро-Унгария напуска Антантата.
1943 г. — Холокост: В концентрационния лагер Майданек (на територията на Полша) по време на Празника на земята (Erntefest) са разстреляни 18 400 евреи.
1957 г. — СССР изстрелва космическия кораб Спутник-2, на борда на който се намира кучето Лайка, първото живо същество от Земята, което излиза в орбита.
1961 г. — Бирманецът У Тан е избран за изпълняващ длъжността генерален секретар на ООН.
1964 г. — Линдън Джонсън е избран за президент на САЩ.
1966 г. — Ураган в Бенгалския залив отнема живота на около 1000 души.
1970 г. — Парламентът на Чили избира за президент социалистът Салвадор Алиенде.
1973 г. — Програма Маринър: НАСА изстрелва Маринър 10 към Меркурий и на 29 март 1974, той става първият космически апарат, който достига планетата.
1978 г. — Доминика става независима от Великобритания държава в чест на годишнината от откриването ѝ.
1988 г. — По инициатива на Желю Желев софийски интелектуалци създават Клуб в подкрепа на гласността и преустройството.
1989 г. — ПК Екогласност внася в Народното събрание подписка срещу проекта „Рила-Места“, след шествие по улиците на София, което е първа масова демонстрация срещу комунистическата власт в България.
1992 г. — Демократът Бил Клинтън побеждава републиканеца Джордж Х. У. Буш и независимия кандидат Рос Перо, и е избран за президент на САЩ.
2004 г. — Ясер Арафат изпада в постепенно задълбочаваща се кома; умира на 11 ноември.

Хора, родени на днешната дата:

39 г. — Марк Аней Лукан, римски поет (почива 65 г.)
1500 г. — Бенвенуто Челини, италиански скулптор и ювелир (почива 1571 г.)
1560 г. — Анибале Карачи, италиански художник (почива 1609 г.)
1604 г. — Осман II, султан на Османската империя (почива 1622 г.)
1718 г. — Джон Монтагю, британски политик (почива 1792 г.)
1749 г. — Даниъл Ръдърфорд, шотландски физик и химик (почива 1819 г.)
1801 г. — Винченцо Белини, италиански композитор (почива 1835 г.)
1852 г. — Мейджи, 122-ят император на Япония (почива 1912 г.)
1855 г. — Степан Юринич, български учен зоолог (почива 1947 г.)
1860 г. — Фредерик Октавиус Пикард-Кеймбридж, английски арахнолог, илюстратор, натуралист (почива 1905 г.)
1869 г. — Васил Златаров, основател и пръв командир на въздухоплаването в България (почива 1932 г.)
1872 г. — Михаил Ганчев, български военен деец (почива 1931 г.)
1885 г. — Николай Аничков, руски патоморфолог (почива 1964 г.)
1893 г. — Алекси Квартирников, български инженер (почива 1977 г.)
1893 г. — Едуард Адълберт Дойзи, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1943 г. (почива 1986 г.)
1895 г. — Едуард Багрицки, руски поет (почива 1934 г.)
1900 г. — Адолф Даслер, немски предприемач (почива 1978 г.)
1901 г. — Андре Малро, френски писател (почива 1976 г.)
1901 г. — Леополд III, крал на Белгия (почива 1983 г.)
1921 г. — Чарлс Бронсън, американски актьор (почива 2003 г.)
1922 г. — Георги Свежин, български поет (почива 2001 г.)
1926 г. — Валдас Адамкус, президент на Литва
1926 г. — Никола Ковачев, български режисьор (почива 2005 г.)
1931 г. — Моника Вити, италианска актриса
1933 г. — Амартя Сен, индийски икономист, Нобелов лауреат
1935 г. — Георги Мишев, български писател и сценарист
1936 г. — Рой Емерсън, австралийски тенисист
1939 г. — Налатамби Наваратнараджа, дипломат на Шри Ланка
1944 г. — Надежда Захариева, българска поетеса
1945 г. — Герд Мюлер, германски футболист
1945 г. — Ник Симпър, британски баскитарист
1957 г. — Долф Лундгрен, шведски актьор
1965 г. — Борислав Гидиков, български щангист
1966 г. — Лилия Абаджиева, български режисьор
1969 г. — Робърт Майлс, италиански DJ
1979 г. — Пабло Аймар, аржентински футболист
1982 г. — Евгений Плюшченко, руски фигурист
1983 г. — Фининьо, бразилски футболист
1988 г. — Ангъс Макларън, австралийски актьор