Събитията, които са се случили на днешния ден: 1 декември

1 декември е триста тридесет и пети ден в годината според григорианския календар. Остават 30 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

1145 г. — Започва Вторият кръстоносен поход.
1347 г. — Българският цар Иван Александър се жени за еврейката Сара, която приема свето кръщение и християнското име Теодора.
1408 г. — Москва е обсадена от войските на татарския хан Едигей.
1640 г. — Португалия възвръща независимостта си от Испания и Жоао IV отново се възкачва на трона.
1648 г. — По време на Английската революция е пленен крал Чарлз I.
1742 г. — Руската императрица Елисавета нарежда евреите да бъдат изгонени от Русия.
1804 г. — Наполеон Бонапарт се жени за Жозефина Боарне.
1822 г. — Педро I е коронован за император на Бразилия.
1822 г. — 11-годишният Ференц Лист дебютира като пианист на концерт във Виена.
1835 г. — Ханс Кристиян Андерсен издава първата си книга с приказки.
1855 г. — Пощата в Канада въвежда като услуга паричния превод.
1864 г. — В Русия е въведено разделяне на гимназиите на хуманитарни и технически.
1887 г. — Британският писател Артър Конан Дойл публикува разказ, в който за първи път главен герой е детектива Шерлок Холмс.
1891 г. — Американецът Джеймс Наисмит изобретява играта баскетбол.
1913 г. — В автомобилните заводи Форд е пусната първата поточна линия.
1918 г. — Исландия става автономно кралство, но все още обединено с Дания.
1918 г. — Румъния се обявява за обединена държава след като Трансилвания става част от страната, а преди това, на 27 март с.г. са присъединени Бесарабия и Буковина.
1918 г. — Провъзгласено е Кралство на сърби, хървати и словенци, по-късно преименувано на Кралство Югославия.
1939 г. — Втората световна война: Окупационните власти на Варшава издават разпореждане всички евреи да носят като отличителен знак Звездата на Давид.
1943 г. — Втората световна война: В Техеран (Иран) е закрита конференцията на държавните лидери от Антихитлеристката коалиция Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин.
1953 г. — Отпечатан е първият брой на еротичното списание Плейбой.
1956 г. — В България е обявено приключването на преброяване на населението, резултатите от което са обявени на 17 януари 1957 г.
1956 г. — В Мелбърн е установен рекорд по посещаемост на бейзболен мач — 114 хиляди зрители.
1959 г. — Студената война: 12 държави подписват във Вашингтон Антарктическия договор, с който Антарктида се запазва за научни изследвания и се забраняват военни дейности на този континент.
1972 г. — С извеждане в космоса на българска апаратура на съветския спътник Интеркосмос 8 България е вписана като 18-тата космическа страна в регистъра на ООН.
1981 г. — Създаден е дарителския фонд 1300 години България.
1987 г. — Започва строителството на Тунела под Ла Манш.
1988 г. — За първи път се чества Световният ден за борба срещу СПИН.
1990 г. — Френските и британските строителни работници се срещат под Ла Манш при строителството на Тунела под Ла Манш.
1990 г. — Създадено е Националното бюро по заетостта, днешната Агенция по заетостта.
1991 г. — На състоялия се референдум украинците категорично гласуват за независимост от СССР.
2000 г. — България е извадена от негативния Шенгенски визов списък.
2009 г. – Влиза в сила Договора от Лисабон, който заменя двата договора, осигуряващи конституционна основа на Европейския съюз – Договора от Маастрихт и Римските договори.a

Хора, родени на днешната дата:

1081 г. — Луи VI, крал на Франция (почива 1137 г.)
1083 г. — Ана Комнина, византийска историчка (почива 1153 г.)
1716 г. — Етиен Морис Фалконе, френски скулптор (почива 1791 г.)
1743 г. — Мартин Клапрот, немски химик, откривател на урана и циркония (почива 1817 г.)
1761 г. — Мадам Тюсо, създателка на музея на восъчните фигури в Лондон (почива 1850 г.)
1792 г. — Николай Лобачевски, руски математик (почива 1856 г.)
1867 г. — Игнаци Мошчицки, президент на Полша (почива 1946 г.)
1868 г. — Никола Генадиев, български политик (почива 1923 г.)
1874 г. — Тодор Луканов, български политик (почива 1946 г.)
1884 г. — Александра Датска, кралица на Великобритания (почива 1925 г.)
1886 г. — Рекс Стаут, американски писател (почива 1975 г.)
1888 г. — Иван Данчов, български лексикограф (почива 1956 г.)
1889 г. — Василий Блюхер, съветски маршал (почива 1938 г.)
1893 г. — Атанас Илиев, психолог и философ (почива 1985 г.)
1896 г. — Георгий Жуков, съветски военен и държавник, маршал (почива 1974 г.)
1896 г. — Петко Стайнов, български композитор (почива 1977 г.)
1897 г. — Иван Хаджимарчев, български писател (почива 1957 г.)
1910 г. — Йордан Спасов, български актьор (почива 1984 г.)
1912 г. — Минору Ямасаки, японски архитект (почива 1986 г.)
1914 г. — Богдан Добранов, български духовник (почива 1983 г.)
1923 г. — Давид Овадия, български поет (почива 1995 г.)
1925 г. — Любомир Кабакчиев, български актьор (почива 1986 г.)
1929 г. — Алфред Моисиу, албански военен и 5-ти президент на Албания
1932 г. — Цветана Гълъбова, българска актриса
1935 г. — Уди Алън, американски режисьор и актьор
1937 г. — Вейра Вики-Фрейберг, президент на Латвия
1945 г. — Бет Мидлър, американска певица и актриса
1947 г. — Добринка Станкова, българска актриса
1947 г. — Теодосий Теодосиев, български учител
1949 г. — Пабло Ескобар, колумбийски наркобарон (почива 1993 г.)
1951 г. — Александър Александров, български космонавт
1951 г. — Иван Добрев, български генерал
1951 г. — Сийка Келбечева, българска спортистка
1958 г. — Янко Русев, български щангист
1960 г. — Керъл Алт, американски супермодел и актриса
1964 г. — Салваторе Скилачи, италиански футболист
1967 г. — Нестор Карбонел, американски актьор
1971 г. — Крис Ванс, австралийски актьор
1974 г. — Кощиня, португалски футболист
1975 г. — Марио Домингес, мексикански автомобилен състезател
1977 г. — Брад Делсън, американски музикант (Линкин Парк)
1977 г. — Мария Илиева, българска поп певица
1979 г. — Антоний Аргиров, български актьор
1982 г. — Диего Кавалиери, бразилски футболист – вратар