Събитията, които са се случили на днешния ден: 01 януари

Празници

Нова година – Първи ден от Григорианския календар
Православна църква – Ден на Свети Василий Велики (Васильовден: Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру). Именници: Васил, Василка, Веселин, Веселина, Весела, Веска, Василена, Василиса, Вълко, Вълка, Вълкан, Вълкана)
Международен ден на молитвата за мир – Отбелязва се от 1967 г. Обявен от папа Павел Шести в рамките на католическата общност.
Ден на световното семейство – Чества се от 2007 г. по инициатива на американската фондация „Световно семейство” с подкрепата на Конгреса (Парламента) на САЩ и на Общото събрание на ООН като ден на мира и разбирателството между хората и народите, за обединението на човечеството в едно световно семейство.
Бруней – Ден на независимостта (от Великобритания, 1984 г., национален празник)
Камерун – Ден на независимостта (от Франция и Великобритания, 1960 г., национален празник)
Китай – Ден на република Китай
Куба – Празник на свободата (1959 г., национален празник)
Самоа – Ден на независимостта (от Нова Зеландия, 1962 г.)
Словакия – Ден на република Словакия (1993 г.)
Судан – Ден на независимостта (от Франция и Египет, 1956 г., национален празник)
Тайван – Създаване на Република Китай (1912 г.)
Танзания – Ден на засаждането
Хаити – Ден на независимостта (от Франция, 1804 г., национален празник)
Чехия – Ден на република Чехия (1993 г.)

Събития

45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.
404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.
630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.
1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.
1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.
1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия астероид в Слънчевата система.
1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.
1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).
1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.
1901 г. — Нигерия става британски протекторат.
1901 г. — В София е пуснат първият електрически трамвай
1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.
1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.
1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.
1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.
1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.
1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
1925 г. — Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.
1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.
1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.
1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.
1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.
1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).
1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.
1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.
1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.
1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.
1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.
1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда.
1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.
1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република и Словакия.
1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.
1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).
1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.
1999 г. — Появява се официално еврото.
2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.
2007 г. — Разширяване на ЕС:
– България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
– Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.
– Словения става тринадесетата страна, която въвежда еврото.

Родени

1431 г. — Александър VI, римски папа (починал – 1503 г.)
1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат (починал – 1492 г.)
1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз (починал – 1548 г.)
1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария (починал – 1525 г.)
1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен (починал – 1672 г.)
1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник (починал – 1682 г.)
1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер (починал – 1849 г.)
1840 г. — Данаил Попов, български революционер (починал – 1909 г.)
1845 г. — Васил Петлешков, български революционер (починал – 1876 г.)
1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер (починал – 1876 г.)
1852 г. — Жозеф Елиезер Берние, канадски арктически изследовател (починал – 1934 г.)
1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер (починал – 1927 г.)
1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог (починал – 1941 г.)
1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка (починала – 1934 г.)
1863 г. — Алеко Константинов, български писател (починал – 1897 г.)
1863 г. — Любомир Милетич, български филолог (починал – 1937 г.)
1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри (починал – 1937 г.)
1866 г. — Константин Венедиков, български генерал (починал – 1933 г.)
1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник (починал – 1918 г.)
1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер (починал – 1931 г.)
1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан (починал – 1962 г.)
1874 г. — Франк Нокс, американски политик (починал – 1944 г.)
1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург (починал – 1914 г.)
1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик (починал – 1958 г.)
1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник (починал – 1928 г.)
1884 г. — Хосе Пинеда,испански футболен треньор (починал – ? г.)
1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен (починал – 1955 г.)
1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал (починал – 1945 г.)
1887 г. — Георги Машев, български художник (починал – 1946 г.)
1889 г. — Николай Райнов, български писател (починал – 1954 г.)
1893 г. — Георги Стаматов, български актьор (починал – 1965 г.)
1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР (починал – 1972 г.)
1896 г. — Кирил Цонев, български художник (починал – 1961 г.)
1898 г. — Ламар, български поет и писател (починал – 1974 г.)
1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор (починал – 1980 г.)
1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар (починал – 1995 г.)
1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител (починал – 1982 г.)
1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик (починал – 1998 г.)
1913 г. — Седат Алп, турски археолог (починал – 2006 г.)
1913 г. — Шек Кин, китайски актьор (починал – 2009 г.)
1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател (починал – 1984 г.)
1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател (починал – 2010 г.)
1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка (починал – 1942 г.)
1923 г. — Въло Радев, български режисьор (починал – 2001 г.)
1927 г — Върнън Смит, професор по икономика
1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф (починал – 2007 г.)
1932 г. — Димитри Иванов, български журналист
1932 г. — Иван Кирков, български художник (починал – 2010 г.)
1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател
1940 г. — Йоло Денев, български националист
1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан
1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1
1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса
1950 г. — Исмаил Ахмад Мухаммад Хасан, палестински дипломат
1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор (починал – 2010 г.)
1950 г. — Принс Нико Мбарга, африкански музикант (починал – 1997 г.)
1952 г. — Миле Китич, босненски певец
1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
1959 г. — Мишел Онфре, френски философ
1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист (починал – 2000 г.)
1962 г. — Нематджан Закиров, киргизстански футболист
1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист
1965 г. — Иван Кръстев, български политолог
1965 г. — Шибил Пейчев, български футболист
1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист
1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист
1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
1977 г. — Ким Чен Су, севернокорейски спортист
1978 г. — Гийом Да Зади, котдивоарски футболист
1978 г. — Таниша, боливудска актриса
1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист
1981 г. — Аласан Исуфу, нигерски футболист
1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист
1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист
1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор