Събитията, които са се случили на днешния ден: 4 февруари

4 февруари e тридесети и пети ден в годината според Григорианския календар.

Днес се отбелязва:

Шри Ланка — Ден на независимостта (от Великобритания, 1948 г., национален празник)
СЗО (ООН) — Световен ден за борба с рака (отбелязва се от 2000 г.)

Събития, случили се на този ден:

786 г. — Харун Ал Рашид става халиф на Багдад.
1708 г. — Излиза първото напечатано произведение на Йохан Себастиан Бах — Кантата 71.
1794 г. — Франция забранява робството в своите колонии и обявява робите за свободни граждани.
1797 г. — Земетресение разрушава столицата на Еквадор — Кито.
1864 г. — Основан е окръг Айдахо в САЩ.
1899 г. — Основан е германския футболен отбор Вердер Бремен.
1906 г. — Полицията в Ню Йорк започва да използва пръстовите отпечатъци за идентифициране на престъпници.
1911 г. — Ролс-Ройс утвърждава емблемата за своите автомобили — статуетката Spirit of Ecstasy.
1915 г. — Първата световна война: Германия обявява британските териториални води за зона на военни действия.
1922 г. — Компанията Форд купува компанията Линкълн.
1923 г. — ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски.
1932 г. — Олимпийски игри: Зимни олимпийски игри — открити са III Зимни олимпийски игри в Лейк Плесид, Ню Йорк.
1940 г. — В СССР е разстрелян е бившият ръководител на НКВД Николай Ежов.
1943 г. — Втората световна война: Приключва Битката при Сталинград.
1945 г. — Втората световна война: Започва Ялтенската конференция с участието на Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил.
1946 г. — Основан е албанския футболен отбор Партизани.
1947 г. — Завършва Първата национална конференция на ТКЗС.
1952 г. — Учредена е Българска търговско-промишлена палата.
1965 г. — Земетресение с магнитуд 8,7 по скалата на Рихтер разтърсва Алеутските острови.
1972 г. — В Австралия е намерен най-големият в света опал — 1520 карата.
1976 г. — Олимпийски игри: XII-те Зимни олимпийски игри се откриват в Инсбрук, Австрия.
1992 г. — Уго Чавес оглавява неуспешно войнишко въстание във Венецуела срещу тогавашния президент Карлос Андре Перес, загиват стотици хора.
1997 г. — Председателят на БСП Георги Първанов и министърът на вътрешните работи Николай Добрев връщат мандата за съставяне на Правителство на България (82), признавайки провала на управлението си.
1998 г. — С политически консенсус е прието Национално знаме на Босна и Херцеговина.
2003 г. — Съюзна република Югославия официално е преименувана на Сърбия и Черна гора, и е приета нова конституция, наречена Конституционна харта.

Хора, родени на днешната дата:

1677 г. — Йохан Лудвиг Бах, германски композитор (починал 1731 г.)
1725 г. — Дру Друри, британски ентомолог (починал 1804 г.)
1739 г. — Джон Робисън, шотландски физик (починал 1805 г.)
1746 г. — Тадеуш Косцюшко, полски, беларуски и литвински национален герой (починал 1817 г.)
1778 г. — Огюстен Пирам дьо Кандол, швейцарски ботаник (починал 1841 г.)
1799 г. — Алмейда Гарет, португалски писател (починал 1854 г.)
1811 г. — Аристид Кавайе-Кол, френски органостроител (починал 1899 г.)
1815 г. — Йосиф Щросмайер, хърватски епископ (починал 1905 г.)
1820 г. — Божена Немцова, чешка писателка (починала 1862 г.)
1846 г. — Николай Умов, руски математик (починал 1915 г.)
1855 г. — Асен Златаров, български учен (починал 1936 г.)
1863 г. — Алфред Франсоа Лакроа, френски минералог (починал 1948 г.)
1863 г. — Артур Ячевски, руски ботаник (починал 1932 г.)
1871 г. — Фридрих Еберт, германски политик (починал 1925 г.)
1872 г. — Гоце Делчев, български революционер (починал 1903 г.)
1873 г. — Михаил Пришвин, руски писател (починал 1954 г.)
1881 г. — Климент Ворошилов, съветски военачалник (починал 1969 г.)
1885 г. — Асен Златаров, български учен (починал 1936 г.)
1885 г. — Борис Ахтаров, български ботаник (починал 1959 г.)
1897 г. — Лудвиг Ерхард, 2-и бундесканцлер на Германия (починал 1977 г.)
1900 г. — Жак Превер, френски поет (починал 1977 г.)
1902 г. — Светослав Минков, български писател (починал 1966 г.)
1902 г. — Чарлз Линдберг, американски авиатор (починал 1974 г.)
1913 г. — Роза Паркс, американска общественичка (починала 2005 г.)
1914 г. — Алфред Андерш, немски поет (починал 1980 г.)
1930 г. — Борислав Пекич, сръбски писател (починал 1992 г.)
1931 г. — Изабел Перон, съпруга на Хуан Перон
1934 г. — Петър Чернев, български актьор (починал 1993 г.)
1935 г. — Марти Талвела, финландски певец (починал 1989 г.)
1935 г. — Месру Мехмедов, български диригент (починал 1971 г.)
1937 г. — Дейвид Нюмън, американски кинорежисьор (починал 2003 г.)
1939 г. — Марин Колев, български поет
1939 г. — Румен Сербезов, български дипломат
1941 г. — Джон Стийл, американски рок музикант (The Animals)
1943 г. — Ванда Руткевич, полска алпинистка (починала 1992 г.)
1948 г. — Алис Купър, американски музикант
1954 г. — Елисавета Вълчинова-Чендова, български музиколог
1955 г. — Микулаш Дзуринда, министър-председател на Словакия
1960 г. — Джонатан Ларсън, американски рок композитор (починал 1996 г.)
1963 г. — Пирмин Цурбриген, швейцарски скиор
1964 г. — Нудлес, американски китарист (The Offspring)
1967 г. — Сергей Гринков, руски фигурист (починал 1995 г.)
1968 г. — Теодор Ушев, български графичен дизайнер
1970 г. — Габриел Ануар, английска актриса
1970 г. — Мартин Карбовски, български журналист
1972 г. — Джовани Силва Де Оливейра, бразилски футболист
1973 г. — Красимир Паскалев, български футболист
1974 г. — Троян Радулов, български футболист
1975 г. — Натали Имбрулия, австралийска поп певица
1978 г. — Дана Гарсия, колумбийска актриса
1978 г. — Евгени Йорданов, български футболист
1980 г. — Георги Палазов, български плувец