Събитията, които са се случили на днешния ден: 4 март

4 март е шестдесети и трети ден в годината според григорианския календар. Остават 302 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

870 г. — На Осмия вселенски събор в Константинопол е призната автокефалност на Българската православна църква.
1152 г. — Фридрих I Барбароса е избран за германски крал.
1238 г. — Войските на Владимирско-Суздалското княжество, водени от Юрий II, претърпяват пълно поражение от армията на Монголската империя в битката при река Сит.
1275 г. — Китайски астрономи наблюдават пълно слънчево затъмнение.
1386 г. — Владислав II е коронован за крал на Полша.
1519 г. — Ернан Кортес пристига в Мексико с намерение да търси цивилизацията на ацтеките и техните богатства.
1665 г. — Кралят на Англия Чарлз II обявява война на Нидерландия.
1770 г. — При най-големия пожар в Пловдив са изпепелени над 500 къщи и много обществени сгради.
1789 г. — В Ню Йорк е открит първият Конгрес на САЩ, който приема конституцията на страната.
1791 г. — Върмънт става 14-я щат на САЩ.
1837 г. — Чикаго е обявен за главен град на Илинойс.
1848 г. — Във Франция по време на Февруарската революция е въведено всеобщо избирателно право за мъжете, навършили 21 години.
1849 г. — Приета е конституцията на Австрия.
1854 г. — Кримската война: Англия и Франция обявяват война на Русия в подкрепа на Турция.
1857 г. — Англия признава независимостта на Афганистан.
1877 г. — Американският изобретател от немски произход Емил Берлинер създава микрофона.
1877 г. — В Русия излиза първият дипломиран випуск на жени-лекари.
1882 г. — В Лондон е пуснат първият електрически трамвай.
1887 г. — Германският автомобилен инженер и предприемач Готлиб Даймлер извършва тест на първия си автомобил.
1894 г. — При голям пожар в Шанхай (Китай) изгарят над 1 000 сгради.
1898 г. — Белгийският кораб Belgica, с капитан Адриан дьо Жерлаш е скован от антарктическите ледове и принудително прави първото презимуване на толкова южна ширина.
1901 г. — Съставено е двадесет и второто правителство на България, начело с Петко Каравелов.
1910 г. — Официално е основан град Албиън, окръг Уитман, щата Вашингтон, САЩ.
1917 г. — Николай II абдикира като цар на Русия.
1933 г. — Канцлерът на Австрия Енгелберт Долфус разпуска парламента и налага авторитарен режим на управление, известен като период на австрофашизъм.
1936 г. — Извършен е първият полет на най-големия в света дирижабъл Хинденбург, произведен в Германия.
1942 г. — Никола Вапцаров заловен заради участие в нелегалната комунистическа партия
1943 г. — Холокост: Започва депортиране на български евреи от Беломорието.
1944 г. — Втората световна война: В Япония е обявена всеобща мобилизация на студентите.
1945 г. — Принцесата на Великобритания Елизабет (по-късно кралица Елизабет II) започва служба в армията като шофьор.
1946 г. — Излиза първият албум на Франк Синатра.
1949 г. — Съветът за сигурност на ООН препоръчва на Израел да стане член на организацията.
1966 г. — Джон Ленън прави скандалното изявление, че Бийтълс са станали по-известни от Иисус, което му навлича неприязън сред американските християни и те изгарят публично записи на групата.
1974 г. — Открит е най-дългият мост(мостът Нитерой) в Бразилия (13 290 м), свързващ градовете Рио де Жанейро и Нитерой.
1975 г. — Кралица Елизабет II дава благородническа титла на актьора Чарли Чаплин.
1977 г. — В Свищов по време на най-унищожителното в Югоизточна Европа земетресение — Вранчанското (с магнитуд 7,4 по Скалата на Рихтер, над 1 600 жертви), са разрушени 2 сгради и загиват 121 души; властта в България запазва в тайна тази трагедия.
1980 г. — Робърт Мугабе става първия цветнокож премиер на Зимбабве.
2001 г. — B референдум гласоподавателите на Швейцария отхвърлят членство на страната в Европейския съюз.
2005 г. — В Ирак е убит българският рейнджър Гърди Гърдев.
2007 г. — В началото на денонощието се наблюдава първото от двете пълни лунни затъмнения за 2007, което е уникално с това, че е частично видимо от всеки континент по света.

Хора, родени на днешната дата:

1394 г. — Енрике Мореплавателя, португалски принц (починал 1460 г.)
1678 г. — Антонио Вивалди, италиански композитор и свещеник (починал 1741 г.)
1827 г. — Карл Юхан Андерсон, шведски изследовател на Южна Африка (починал 1867 г.)
1847 г. — Карл Байер, австрийски химик — металург, син на Фридрих Байер (починал 1904 г.)
1848 г. — Карл де Бур, немски историк (починал 1923 г.)
1863 г. — Реджиналд Инъс Поукък, британски зоолог (починал 1947 г.)
1871 г. — Борис Галеркин, руски математик (починал 1945 г.)
1875 г. — Михай Кароли, унгарски политик и държавник (починал 1955 г.)
1877 г. — Александър Гедике, руски композитор (починал 1957 г.)
1877 г. — Гарет Морган, американски изобретател (починал 1963 г.)
1879 г. — Бернхард Келерман, немски писател (починал 1951 г.)
1881 г. — Тодор Александров, български революционер (починал 1924 г. — убит)
1883 г. — Дамян Велчев, български политик (починал 1954 г.)
1904 г. — Иван Леков, български езиковед и славист (починал 1978 г.)
1904 г. — Йозеф Шмидт, унгарски и австрийски тенор (починал 1942 г.)
1910 г. — Ангел Балевски, български учен (починал 1997 г.)
1913 г. — Джон Гарфийлд, американски актьор (починал 1952 г.)
1916 г. — Ханс Айзенк, германски психолог (починал 1997 г.)
1917 г. — Георги Георгиев, български археолог (починал 1987 г.)
1925 г. — Пол Мориа, френски композитор и диригент (починал 2006 г.)
1928 г. — Алън Силитоу, английски поет и белетрист (починал 2010 г.)
1932 г. — Ришард Капушчински, полски журналист и писател (починал 2007 г.)
1935 г. — Бент Ларсен, датски шахматист
1936 г. — Джим Кларк, шотландси пилот от Формула 1 (починал 1968 г.)
1938 г. — Кито Лоренц, немски писател
1940 г. — Сава Хашъмов, български актьор
1941 г. — Ейдриън Лайн, английски режисьор
1944 г. — Харви Постълуайт, британски инженер (починал 1999 г.)
1947 г. — Ян Гарбарек, норвежки саксофонист — джазмен
1948 г. — Джеймс Елрой, американски писател
1948 г. — Шейкин Стивънс, британски рок певец
1949 г. — Сергей Багапш, абхазки агроном и политик
1951 г. — Кени Далглиш, шотландски футболист и треньор
1951 г. — Крис Риа, британски поп певец
1952 г. — Рон Мос, американски актьор
1954 г. — Франсоа Фийон, френски политик
1958 г. — Емел Етем Тошкова, български политик
1959 г. — Дилян Хубанов, български художник и педагог
1961 г. — Теодосий Спасов, български музикант
1963 г. — Джейсън Нюстед, американски музикант
1965 г. — Халед Хосейни, афганистански писател
1968 г. — Киркор Киркоров, български боксьор
1968 г. — Патси Кенсит, английска актриса
1971 г. — Ясен Атанасов, български писател
1985 г. — Скот Майкъл Фостър, американски актьор