Бъдни вечер
24 декември
Бъдни вечер. Трапезата е изпълнена с постни гозби. Но макар безместни, те не са по-малко вкусни. Напротив, приготвени са с много любов и внимание. Тази вечеря е последната от постите. По традиция не е кръгла като софра, а продълговата и се поставя върху сено. Интересното за нея е че броя на ястията е някъкъв определен, символичен брой, макар различен за много хора. Ето някои варианти:
Девет – като броя на бремеността
Седем – колкото са дните в седмицата
Дванадесет-колкото са месеците
Вида на ястията:
Питката – красиво оформена, като слънце, цвете или друга фигура. В нея се крие паричка и късметлия е който я намери.
Меда на трапезата е символ на сладоста от труда
Лука, с многото си люспи е знак за благополучие и имотност
Орехи за сила и здраве
Вино за здраве и радост
Чесън гони всичко лошо далеч от дома
Многолистия тиквеник, да ка пълни раклите
Сърми за сплотеност
На трапезата може да има много още ястия, простички, с колорити цветове и аромат на домашна кухня: боба може да е на яхния или запечен на фурна с гъбки, леща, пълнени червени пиперки с ориз или боб, ориз на фурна или със зеленчуци, варено жито, ошав, разнообразни ядки и семки, царевица варена или пуканки, сурови плодове и зеленчуци, салата от праз, салата от кисело зеле, доматен сос със лук, картофена салата, запечени картофи във фурна или задушени със подправки, задушени зеленчуци, ризото, печени гъбки, лютеница, маслини, трушия, салата от пресни моркови и зеле и да не забравите и сол и пипер. Повечето ястия са от варива и храни които набъбват/стафиди и други сушени плодове/, символизирайки зачатието. Интересен елемент може да е голяма издълбана и красиво декорирана тиква, в която да се постави някоя от ястията.
Важно е да има всичко от труда на масата за да е изобилна годината. А и щедрата трапеза пълни очите с благодат и се насищаш само от вида й. Поне на празниците човек може да си позволи този разкош. Трапезата не се вдига цяла нощ.
Хубаво е вечерята да е на свещи или ако има камина на светлината на живия огън. В него ще е Бъдникът, специално парче дърво, избрано от стршия мъж в семейството. Трябва да е достатъчно голямо за да гори цяла нощ.
Ой, ти дръвце, право дръвце,
де си расло толкоз тънко,
толкоз тънко, та високо?
– Я съм дръвце, златно дръвце,
златно дръвце плодовито.
Ще порасна дор до небо,
клон ще пусна дор до земи,
лист ще листна дребен бисер,
цвят ще цъфна чисто сребро,
род ще родя сухо злато.
Слез ще по мен Млада Бога,
ще дарува добра дарба!
В Тихата, Свята Нощ, на фона на пламъците на свещи и огън, семейството заедно край постната трапеза, очаква мигът на Христовото рождение.
Й. Богомилова
Статията е прочетена 1 269 пъти
Вашият коментар