История с продължение …

Умеем ли да търсим съкровища, забравени с годините или да се впуснем в приключения от историята сред нищото … един ден без много планове просто се озовахме там, където една огромна пътна табела ни насочваше към красива екопътека, пещера и … и село Староселец, близо до Провадия. Само един единствен човек вървеше по малките, прашни улички на селото, потънал в мисли за историята. Това беше Христо Христов, родом от русенския край, но в последствие като се оженил заживял в село Староселец. Обичащ приключенията и новите открития на сладки приказки ни въвлече и нас в тях … Ето какво ни разказа за малко известната Кара пещера и манастира Свети Георги из околностите на селото:

“ Дълго съм чувал за тази Кара пещера, наблизо до нея се намира манастирът Свети Георги – това е скален манастир. До тях не може да се стигне с кола, с колата се стига само до един пионерски лагер, а около него има три чешми с много хубава вода, една от тях се казва Хаджи Исеньовата чешма. Дълго време съм чувал за нея и миналата година тръгнах да я търся – тя е много стара чешма. С един мой приятел – геодезист заедно пък потеглихме да търсим този манастир през гората и го открихме. Но когато вървяхме през гората се натъкнахме на нещо като старо селище, защото каменните зидове, които открихме все още си личат. Жителите на село Манастир, което се намира на близо, не знаят защо селото им се нарича така, но аз правя връзка между тези чешми тук и манастира, според името на селото идва от тях. Манастирът се намира в скалата и представлява едно малко дере – и от двете страни е обграден със скали. Има две помещения през 5 метра, доста големи, изсечени в скалата. Личи си наличието на  прегради между стаите, а от другата страна от среща има друго помещение, което е почти напълно запазено както си е било, което според мен е било нещо като кухня, защото тавана му е потъмнял от огъня. От кухнята, през изсечена врата, се преминава към друго голямо помещение, където ловците са си били направили маса, където вероятно са се хранили. От това общо помещение има други две, които са със стоманени решетки и не може да се разгледа какво има изсечено навътре. Незнам какво има навътре, но за съжаление никой от селото не се интересува какво представлява този манастир или пещерата. Ходят туристи до тези места, но никой не им обяснява някаква история за мястото. Според мен там са живели много хора, защото мястото е много голямо. А в пещерата няма нищо, тъй като вероятно е ограбена….“

След този разказ, сърцата ни тихичко нашепваха да тръгнем из пътищата, изпълнени с приключения, мирис на горска растителност и тишина … и щяхме да тръгнем много скоро …

К. Герчева, Август 2011

Снимка: М. Дралчев