Изложба „До следващото лято“ в Галерия „Арт Маркони“

С нежни, слънчеви усмивки лятото с бавни крачки вече се оттегля, за да направи място на есента, която тепърва крои своите цветни одежди, наблягайки на всяко листенце, за да бъде то златно, кехлибарено и дори рубинено красиво за есенния бал. Поети и художници тепърва ще се докосват до вдъхновението на есента и ето, че и в Галерия „Арт Маркони“ на 14.09.2011 г. в 18:30 часа поздравиха предстоящата есен с изложба живопис и малка пластика „До следващото лято“, с участието на: Ангел Атанасов /АЧО/, Васил Петров, Виктор Жмак, Габриел Панев, Даниел Ефтимов, Димитър Манолов, Емилия Бояджиева, Ивайло Евстатиев, Иваничка Панева, Илиян Пеев, Любен Пашкулски, Лъчезар Радов, Огнян Георгиев, Павел Митков, Петър Петров, Петър Андреев, Румен Желев, Румен Михайлов, Станислав Розинов, Светлин Ненов, Севда Драгнева, Христо Панев, Явор Витанов, Яна Кунева, в чиито картини доминират морските пейзажи.

На откриването на изложбата Ваня Маркова, собственик на Галерия „Арт Маркони“, сподели, че идеята за тази изложба се появява съвсем спонтанно, защото в галерията стават популярни празниците (балове) на поезията, от които са се състояли 4 такива и предстои 5-ти бал на поезията на 1.10.2011 г. По този повод идеята на тази експозиция е да бъде вдъхновяваща за всички, за да напишат своето есенно произведение, както и обратното – в последствие и художниците да се вдъхновят за нови картини от красивата поезия.

За първи път със свои картини в изложбата участва Лъчезар Радов. Ето какво сподели той за читателите на www.utro.bg :

От колко време рисувате?

Пълноценно рисувам от 5 години – от 2005 – 2006 г., т.к. като по-малък не успях да вляза в Художествената академия и прекъснах да се занимавам с рисуване.

Коя ви е любимата тематика за рисуване и кое е нещото, което ви вдъхновява?

Най – много ме вдъхновява градския пейзаж – варненските улици, красотата на града, които ми се струват като една празна ниша, т.к. до сега не са пресъздавани в живописта.

По-лесно ли Ви е да нарисувате картина насред забързаното ежедневие из улиците на града или в ателие?

Не ме притеснява да застана на някоя улица, насред хората и така да пресъздам пейзажа, защото по този начин най-добре се усеща атмосферата, която искам да покажа чрез картината си.

Имате ли любим сезон, който ви вдъхновява?

Нямам любим сезон – всички имат своята красота. Всеки един ъгъл, огрян от слънцето, покрив, дори и врата правят впечатление.

Случвало ли се за някоя ваша картина да бъдете вдъхновен от поезията?

Да и много обичам поезията, най-вече руската поезия – много ми харесват произведенията на Есенин.

Рисували ли сте в чужбина?

Да, рисувал съм 3 години в Чехия, но по-скоро за удоволствие, не за изложби. А през месец януари следващата година планирам да направя пленер във Венеция с един руски художник, с което се надявам да успея да внеса атмосферата на Венеция във Варна.

Повече за себе си и творчеството, разказаха и Огнян Георгиев, и Димитър Манолов, който е най-възрастния от участниците в изложбата. И двамата работят от дълги години с Галерия „Арт Маркони“.

Разкажете ни повече за себе си?

Огнян Георгиев: Рисувам от около 24-25 години, а с Галерия „Арт Маркони“ работя вече 10-11 години – работя само с нея. Любимата ми тематика е пейзаж, където ми е и силата, но освен това правя скулптури и портрети. Пътувал съм из цяла Европа, но нямам самостоятелни изложби там. Занимавам се със скално катерене, алпинизъм, каяци за бурни води. Приключенията са тези, които ме вдъхновяват. Не съм от типа художници, които стоят в къщи и търсят нещо да прерисуват. Аз ходя и си търся нещата, които искам да нарисувам, може би и затова има въздух в нещата, които рисувам. Освен приключенията ме вдъхновяват и правилните хора.

Димитър Манолов: Занимавам се с живопис вече от около 50 – 60 години. Автор съм на 41 самостоятелни изложби и съм участвал в много национални и окръжни изложби. Рисувам почти всичко, което е във възможностите на живописта. Рисувам актова живопис, но съм работил и по морска тематика, натюрморти, фигурални композиции. Това, което ме вдъхновява е любовта ми към живописта.

Според Вас има ли много ценители на изобразителното изкуство в България – успяват ли хората да разбират картините?

Огнян Георгиев: За всеки влак си има пътници, но фона на кризата в момента сравнително малко са българите, които се интересуват от това изкуство независимо дали могат или не да си го позволят.

Рисувате от много години – какво бихте посъветвали младите художници, които тепърва започват да се развиват в тази насока?

Димитър Манолов: Най-важното нещо, което бих ги посъветвал е работа, работа и пак работа. На времето във Варна имаше един възрастен скулптор – Христо Боев – той имаше една фраза, с която определяше какво е таланта – 999 от 1000 е работа и останалото зрънце е талант, но за мен ако съответния човек не се е родил с таланта си, то той не може да се създаде. Може да завършиш през много академии и школи, но ако липсва вътре в теб тази любов и всеотдайност към изкуството, те няма как да се създадат. Нещата, което ще изведе този, който има талант към успехи, са много любов и много работа. Достигането до т.нар. съвършенство е нещо изключително трудно и почти невъзможно. На базата на опита, който имам мога да кажа, че колкото повече човек научава в живописта, толкова повече и удовлетворението му от постигане на съвършенство става все по-трудно и по-трудно.