Вино и театър в Kose Wine House

На 27.10.2011 г. Kose Wine House във Варна отново бяха ни бяха поканили в един по-различен свят, а именно светът на театъра и култовият български артист Любен Чаталов, за да се насладим на по чаша вино на изключителната  му игра в моноспектакъла „Муха“.

„На всички ни се случва да имаме понякога муха в главата си – някаква идея, която ни преследва и обсебва, занимава мислите ни непрекъснато, превръщайки се едва ли не в смисъл на живота”, разказва Любен Чаталов за своя герой, а ето какво разказа и за своя смисъл на живота му и връзката между виното и театъра:

Първата ви дебютна роля е била във филма „Бумеранг”, накъде ви изстреля бумерангът в живота?

– Първата ми роля не е точно в този филм, това е първият филм, който излезе на екран, а първата ми роля е в „Адаптация”, където за първи път се появиха Аня Пенчева, Ники Сотиров – цяла плеяда млади тогава актъори. Но тъй като „Адаптация” се монтира по-дълго и затова първи излезе „Бумеранг”. А бумерангът ме изстреля на някъде, но се страхувам да не се върне и да ме фрасне по челото, защото бумерангът е такова нещо, но рано или късно ще се случи такова нещо, защото животът е един вид заболяване – човек се ражда, за да си отиде някой ден от този свят. Човек от самото си начало започва да боледува от болеста наречена живот. Така, че бумерангът на всеки човек винаги го изстрелва на някъде, някога се връща, но с обратен ефект.

Участвали сте в редица филми, както и в театрални постановки – къде ви е по-уютно – в киното или театъра?

– Когато ролята е хубава, няма значение къде е човек – в театъра или в киното. Когато се налага да говори, човек чужди думи, защото това е ролята на актьора – да очовечава чужди думи и ако тези думи са тъпички и не особено уютни за произнасяне на актьора му е доста трудно, защото той трябва да им даде живот, след като авторът им не е успял. Но когато е написано добре, затова се играе и трудно, и лесно Ричард крал Лир, Макбет или Хамлет. Трудно, но вкусно, защото има какво да се играе. В днешно време, не само в България хората не играят роли, те играят типажи – този прилича на мутра и ето ще играе мутра или пък това момиче прилича на лека жена и й се дава подобна роля. По този начин тази роля не се развива и на актьорът му е много трудно. Трудно се очовечава глупоста.

Има ли роля, в която сте се чувствал най-истински, в която сте бил себе си?

– Не знам, може би има, защото всички известни актьори – американски, руски, английски са питомци на една школа.  Например Станиславски казва така: „Аз в дадените обстоятелства”. Във всеки един от нас дреме потенциален убиец , потенциален Ромео, Макбет, Доктор Живаго. Въпросът е, че другите хора не си го признават, че това е заложено в човешката природа, само актъорът има свободата да го показва, а той може да го покаже не като копира някой друг, а като го извади от себе си.

Избрал сте различна сцена за представяне на постановката „Муха”, каква е връзката между театъра и виното?

– Първо във виното е истината, казали са го тези, които са знаели какво е вино, защото за съжаление днес много малко хора оценяват вкуса на истинското вино. Както казват кино и вино, защо не театър и вино?! Моят колега Иван Иванов от „Всичко е любов” ми подари  тази пиеса за 60-тия ми рожден ден.  Тя е моноспектакъл и е направена за очи в очи, за малък кръг хора, тя не е за голяма сцена, но тогава се лъже най-трудно. Това е едно изпитание за актьорът да бъде 100 % искрен в това, което казва или поне 90 %, защото лъжата се забелязва твърде бързо – когато очите лъжат, всичко лъже.

Вие имате ли си муха в главата?

– Няма човек без муха. При мен дори са цяло ято – това е нормално, защото се занимавам с тази професия и бръмчилникът е много голям. А какво и е на мухата?! Това е най-безобидното домашно животно след мулеца. Мулецът е най-доброто домашно животно, защото той е много икономичен – храни се с дупки. Мухата пък най-много да бръмчи, по-добре е от змия в къщи.

Участвал сте във филма „Време за жени” – кога според вас е най-идеалното време за жени и вино?

– Няма сезони за това. Жената е най-красивото нещо, което е създал Бог. Винаги е време за жени, винаги е било тяхно време. Светът се върти около тях, защото те имат този инстикт за опазване на дома, грижа за семейството. На мъжа природата е дала други качества, той е като лъв, но той служи само за размножаване и да пази семейството, а цялата грижа за малките лъвчета се пада на жената. Мъжът трябва да се грижи и ухажва жената и ако тя е пожелала да го допусне и задържи до себе си, значи се справя със задачката си този мъж.

А времето за вино със сигурност не е сутрин. При всичко положения вино трябва да се пие вечер. От хубавото вино глава не боли, както и от количеството вино, защото много по-добре е човек да изпие две чаши хубаво вино – да му се наслади, да му се нарадва. Това е като с жената, мъжът трябва да оцени всичките й качества и едва тогава дори и да има около него още 20 жени, той не може да открие тези качества в тях. А виното помага, не толкова на жената, колкото на мъжа да добие смелост да опознае по-надълбоко една жена.

Имате ли любимо вино?

– Аз обичам хубаво вино – 5 глътки от хубавото вино и 2 чаши хубава българска ракия преди това.

Статия: К. Герчева, Октомври 2011

Снимки: Мартин Дралчев