Случване под дъжд

Дъждът валеше в тихо ведро изобилие
и след тебе съзливо се оцеждаше по
крехките ти дрехи,прилепнали о тялото.
Личеше си по него умора стара на сълза
в ромона капките, в капчука на улука.
Със коси от посивяла дъжделива свила,
ухаеше на мокрота и тъжна влага.
Обагри по небето след себе си с дъга
и разсмя птиците,скрили се в клонака.
След поредната почивна вечер във неделя,
когато вън още лятото се смее на поразия,
ще потъна в твоите очи като за последно
и като ученичка от отминали години.
Тогава ще забравим този дъжд отвън,
защото ще завалят думите у теб и мене.
И ще помълчим под окото синьо на небето,
докато житото налива клас във дните си.
Ще стоплим ръцете си една о друга,
ще потъва като лодка сред морето вечер.
Накрая… някъде на времето във песента,
ще разберем,че любовта е обич и копнение.
Тогава ще стана твоето единствено начало
и не чакай край- просто няма да го има.
Прероден си бил за мен и моят ден-
очаквай само някъде по пътя да се случим.

Йорданка Радева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.