Колко пъти умирах
Спомен ми остана за миг от преживяно наше лято. За нежен трепет, сега без жалост изпепелен. Но сега е друго… Горък спомен, парещ като въглен, с мястото дамгосано дълбоко във…
Случване под дъжд
Дъждът валеше в тихо ведро изобилие и след тебе съзливо се оцеждаше по крехките ти дрехи,прилепнали о тялото. Личеше си по него умора стара на сълза в ромона капките, в…
Да помълчим…
След тежките мълчания думите се лутат и не спират ни на твоя, ни на моя бряг. След всяка омъчнена крачка проплаква скръбно тишината. Преди говорехме бездумни- само със очите и…
Диви коне
Засъниха се пак вековните гори и тишината им полегна в дрямка. До тях отново самодивските скали разпукнаха усмивка в полусянка. Росата блесна по онемялата поляна с капчици роса- сълзици ненапити.…
Сън
художник- Божидар Димитров Сънят в очите ти заспива и на устните ти трепка чуден сън. Една звезда отнякъде долита и в косите ти бродира мене и насън. Нежност по…
С дъх малина
Окъпах се в малиновите топли шарки на лятото горещо в близката сънена река. Поисках по водите й с пръсти да рисувам едно сърце и две очи за мен сред слънце…
Последното начало
Летен привкус окъснял в очите ми залезе и всичко в миг преля се като във едно. Там някъде вятърът бързо преоблече новата си дрешка и хукна необязден с невидимия си…
Намиране…
Ще тръгна... На някъде от днес ще тръгна, съвсем сама ще тръгна по бели пътища сама. И ще търся... Себе си отново ще потърся в джунглата несметна на противоречия в…
Забравеният град
Рано сутрин този град от яд се мръщи и небето е присвило вежди и се кани. Хлад повява и са заспали всички къщи, улици пусти, глухота полегнала е няма. Някъде…
Сенки
Пътища огнени пъстрят ни дните и се милуват с разтреперани длани. Стъпки нечути бързат тихо по тях, моите стъпки търсят стъпки незвани . Продрани до бяло небеса се разстилат и…