Намиране…

Ще тръгна…
На някъде от днес ще тръгна,
съвсем сама ще тръгна
по бели пътища сама.
И ще търся…
Себе си отново ще потърся
в джунглата несметна
на противоречия в деня.
Ще бродя…
Навярно дълго така ще бродя,
и пътища нелеки и далеко
ще искам да измина и през нощта.
Може би ще е ужасно…
Може би ще ми е много трудно
невидимите камъчета да ме пънат.
Но те ще ми напомнят…
Животът никак не е розов,
ако сам не го направиш,
да ти е леко през деня и през нощта.
И бури ще ме брулят…
Ветровете ще ме гонят…
Огън и вода ще се слеят във едно.
Но в сърцето ми…
Сърцето ми се пълни щом помисля,
колко обич то побира
и как в очите ми изгрява… светлина.
И политам…
И светло ми е на душата…
И забравям…
От днес забравям ония камъчета,
дето пънат мойте тихи нощи
и викат проблемните ми дни.
Тръгнах…
Но вече се завърнах…
Себе си намерих
и вярвам единствено на мен!

Йорданка Радева

художник ( Art)-Bojidar Dimitrov

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.