Стихове написани с мастило от сълза

сихосбирка

Искам да ви разкажа историята на една малка книжка със стихове. Тя не е обикновен сборник със стихове, тя разказва историята на едно лутане към светлината. Затова и нейното издаване е като добрата вест, че лутането е свършило. В началото това не бяха стихове, а просто откровения върху бели, а понякога и не дотам бели листи. Често приличаха на неразбираеми символи писани от луд. Целта на тези неразбираеми думи беше да се отронят, за да не ме изгарят. Често мастилото се размиваше от капнала върху него сълза. Така заглавието на книгата само се измисли: С мастило от сълза. Тази стихосбирка наистина е написана със сълзи и щеше да продължава да е невидима, както невидимо остава всичко написано със сълзи, ако някой не прочете тайните ми мисли и не ги определи като стихове. След това ги показа на друг, който също ги е харесал и така се стигна до идеята да се направи стихосбирка.
И така започнах да я правя. Не се получаваше и накрая я оставих и продължих с безсмисленото лутане. Книгата остана сред купчината други мечти.
Десет години по-късно, след като издадох друга книга, аз се върнах при тази недописана стихосбирка. Вече бях готова. Можех да затворя страниците й и всички сълзи да останат вътре в нея. Моето лутане беше завършило. Гледам с носталгия наивните стихове, сякаш познати но писани от друг. Припомням си емоциите от онова време, но вече те не всяват в мен онази безнадеждност, която и тогава не беше съвсем безнадеждна – защото когато човек търси, той има надежда.

Стиховете оставих първични, грапави, недодялани, несъвършени като форма, защото тогава аз самата бях такава. Освен това мисля, че един стих може да е съвършен като форма, но празен от вътре.

А защо ви пиша за тази стихосбирка? Защото и нещо написано със сълзи може да донесе радост.  За да дам надежда на безбройните хора, които  в този момент плачат над листи, и не смятат своите откровения за стихове. А стихът не е просто ритъм и рима, той е  ефирен съд в който се излива самата душа.

Искам да дам надежда, че след дъжда на сълзите изгрява жадуваното слънце. И ако днес напиша друга стихосбирка, тя ще е написана със слънчеви лъчи. Всъщност тя вече е написана и ето в този миг тя самата ми подсказа заглавието си „Написана със слънчеви лъчи“. Кога ще я издам, не знам – не е важно за мен. Аз вече знам, че мечтите се сбъдват, когато дойде подходящия момент, и това ще стане.

Отделни едно от друго, стиховете  в тази книжка  малко прекъсват  сюжета на книжката и се чудих кое да избера за да я представя все пак, но се научих да избирам и избрах съдържанието.

Съдържанието  на една книга, принципно е нещо практично, но пък на една малка книжка за какво и е съдържание … Но  в края на моята стихосбирка има съдържание и то е доста странно – то не е списък на стиховете и страниците, на които се намират а е нещо друго… какво? Вие кажете….

Съдържание:

Сълзи …………………….. 10, 20, 50, 100 стотици хиляди ….

Страдания………………. 10, 20, 50, 100 стотици хиляди ….

Колебания …………….. 10, 20, 50, 100 стотици хиляди ….

Усилия …………………. 10, 20, 50, 100 стотици хиляди ….

Лутания ………………. 10, 20, 50, 100 стотици хиляди ….

Копнежи ……………… 10, 20, 50, 100 стотици хиляди ….

Самота ………………… 1, но бездънна

Надежда ………………. 1, но непресъхваща

Вяра ………………………1, но  непоклатима

Любов ……………………1, но безгранична

Й. Богомилова©

Интересуващите се от стихосбирката може да ми пишат на izmisliza@abv.bg или да оставят коментар.

io

За мен се твърди, че си противореча. Но за мен противоречие няма. Взаимно изключващите се неща за един, за взаимновключващи се за друг.

Един коментар за “Стихове написани с мастило от сълза

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.