Събитията, които са се случили на днешния ден: 14 октомври

14 октомври е двеста осемдесет и седми ден в годината според григорианския календар. Остават 78 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

1066 г. — Норманското нашествие: Битка при Хейстингс: Кралят на Англия Харолд II е убит близо до Хейстингс от нормандската армия начело с Уилям Завоевателя, който заема английския престол.
1529 г. — Турците под предводителството на султан Сюлейман I са принудени да вдигнат обсадата на Виена.
1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1768 г. — Британските заселници в Америка обявяват земите на индианците Чероки за собственост на Великобритания.
1789 г. — Джордж Уошингтън обявява първият Ден на благодарността.
1851 г. — В Англия е основана информационната агенция Ройтерс.
1896 г. — В София е открито Държавно рисувателно училище (предшественик на дн. Национална художествена академия) с пръв директор Иван Мърквичка.
1913 г. — В Южен Уелс (Великобритания) се случва най-голямата в историята на страната производствена авария — при взрив в мина загиват 440 души.
1915 г. — България в Първата световна война: България обявява война на Сърбия и се включва в Първата световна война на страната на Централните сили.
1921 г. — Учредена е коалицията Народен сговор с председател Александър Греков.
1921 г. — Учреден е Българският младежки Червен кръст
1924 г. — Таджикистан влиза в СССР като Таджикска автономна съветска социалистическа република.
1926 г. — Излиза първото издание на детската книжка Мечо Пух от Алън Милн.
1944 г. — Светият синод изразява с официално писмо подкрепа за политиката на правителството на ОФ.
1947 г. — Самолет на ВВС на САЩ осъществява първия полет над скоростта на звука, преминавайки така нар. звукова бариета.
1962 г. — Студената война: Начало на Карибската криза: Американски разузнавателен полет над Куба прави снимки на разположени съветски установки за ядрено оръжие.
1964 г. — Мартин Лутър Кинг получава Нобелова награда за мир.
1964 г. — Леонид Брежнев става генерален секретар на ЦК на КПСС и лидер на СССР, след като на пленум е свален предшественика му Никита Хрушчов.
1971 г. — Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван във Великотърновски университет „Кирил и Методий“.
1981 г. — Хосни Мубарак е избран за президент на Египет, една седмица след като Ануар Садат е убит при покушение.
1994 г. — Палестинският лидер Ясер Арафат, израелският министър-председател Ицхак Рабин и израелският министър на външните работи Шимон Перес получават Нобелова награда за мир.
2002 г. — Грузия обявява православието за официална държавна религия.

Хора, родени на днешната дата:

1006 г. — Годфроа II, граф на Анжу (почива 1060 г.)
1257 г. — Пшемисъл II, крал на Полша (почива 1296 г.)
1404 г. — Мари д’Анжу, кралица на Франция (почива 1463 г.)
1633 г. — Джеймс II, крал на Англия (почива 1701)
1644 г. — Уилям Пен, основател на Пенсилвания (почива 1718 г.)
1784 г. — Фернандо VII, крал на Испания (почива 1833 г.)
1841 г. — Ито Хиробуми, министър-председател на Япония (почива 1909 г.)
1842 г. — Василий Верешчагин, руски живописец-баталист (почива 1904 г.)
1859 г. — Димитър Вълнаров, български военен деец (почива 1924 г.)
1859 г. — Христо Петрунов, български военен деец (почива ок. 1937 г.)
1864 г. — Стефан Жеромски, полски писател и драматург (почива 1925 г.)
1868 г. — Миленко Балкански, български военен деец (почива 1921 г.)
1873 г. — Христо Русков, български учител
1882 г. — Еймън де Валера, първи президент на Ирландия (почива 1975 г.)
1888 г. — Катрин Мансфийлд, новозеландска писателка (почива 1923 г.)
1890 г. — Дуайт Айзенхауер, 34-ти президент на САЩ (почива 1969 г.)
1892 г. — Андрей Ерьоменко, съветски маршал (почива 1976 г.)
1893 г. — Ип Ман, майстор на бойното изкуство „винг чун“ (почива 1972 г.)
1894 г. — Е. Е. Къмингс, американски поет (почива 1962 г.)
1894 г. — Хайнрих Любке, президент на Федерална република Германия (почива 1972 г.)
1900 г. — Уилям Едуардс Деминг, американски статистик (почива 1993 г.)
1906 г. — Хана Арент, германски философ (почива 1975 г.)
1911 г. — Ле Дък Тхо, виетнамски генерал, Нобелов лауреат (почива 1990 г.)
1914 г. — Реймънд Дейвис, американски физик, Нобелов лауреат (почива 2006 г.)
1919 г. — Димитър Митрев, югославски писател (почива 1976 г.)
1921 г. — Раде Маркович, сръбски театрален и кино актьор (почива 2010)
1927 г. — Роджър Мур, английски актьор
1930 г. — Мобуту Сесе Секо, президент на Заир (почива 1997 г.)
1940 г. — Клиф Ричард, британски рок музикант
1944 г. — Ресул Шабани, албански поет
1958 г. — Веселин Мезеклиев, български актьор
1970 г. — Васко Василев, световноизвестен цигулар
1975 г. — Флойд Ландис, американски колоездач
1978 г. — Пол Хънтър, английски играч на снукър (почива 2006 г.)
1989 г. — Мия Уасиковска, австралийска актриса