Когато ми е много трудно си представям, че зад бетоната стена в която се блъскам има нещо прекрасно и ако престана да се блъскам и я заобиколя, изкача или намеря друг, невидим изход, ще го срещна.
Понякога трябва да се направи стъпка встрани, назад нагоре, вместо удар напред.
Вярвам, че утрешния ден ще донесе отговора, резултата, решението.
Невидимите изходи се виждат със затворени очи и отворени длани, с юмруци и разгневен или очаян поглед, не можеш да усетиш
къде е финната ключалката на вратата.

© Ноември 2010, Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!

, , , , ,