Тъгата идва изведнъж. Никой не си поръчва и не я очаква. Тя може да бъде породена от други негативни чувства, разочарование, гняв, загуба, или просто без явна причина.
Но както човек полага упражнения за физиката си, така и за емоционалното си здраве също трябва да се упражнява. Колкото и да е щастлив, да допуска, че е възможно да се натъжи, като разбира се избягва всички зависещи от него фактори това да се случи.
Трябва да си подготвя сламки, спасителни пояси, а дори и нещо монолитно и устойчиво за най-тежките случаи.
Когато е лека тъга, е достатъчно да посегнеш към нещо хубаво, което ти носи радост и моментално ще се почувстваш по-добре.
Но когато надвисне непрогледна буря и през нея не можеш дори да видиш тези неща, трябва мощната светлина на фар, който неотклонно да ти покаже пътя и спасителен пояс, да ти помогне да издържиш до брега.
От години се уча да живея щастливо, използвайки всичката мъдрост която научавам, на практика. И ако може човек да се зарадва на нещо, като тъгата, то аз със радост установих, че тя се е смалила до няколко минути дискомфорт. Но през тези дълги осем минути, аз имам увереност че скоро ще отмине и няма да потъна в нея. Тази увереност е моя пояс който ме държи на повърхността й.
Моята Вяра е моя фар. Всеки ден я зареждам със светлина, та ако някой ден ми потрябва пътеводна светлина, да зная че я има и просто трябва да се взирам в бурята и ще я видя.

Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!