Скитници

Да се направим ли, че няма такива хора? Изпитваме объркани чувства, когато ги срещнем. Това е така, защото скитниците са огледало в който всеки може да се огледа. Ако е добър  и състрадателен ще се замисли. Може би ще поспре ще поговори с дрипавия човек, ще се поинтересува дали може да му помогне с нещо, без да му засяга достойнството. Защото и скитника и дори просека са човешки същества и могат да се обидят. Дори да отмине, то няма да е с безразличие, защото нещо ще е трепнало в него. Ако пък човека е надменен или груб, срещайки скитник, той ще прояви тези свои качества. Страхливия пък ще се изплаши,  дали няма някой ден да изпадне и той самия, или пък ще мине предпазливо да не го ограби съмнителния за него дрипльо. Всъщност това, което не виждаме е, че може би скитниците са много по-щастливи от нас.

На тях никой не им нарежда, е верно пъдят ги и ги гледат с пренебрежение. Но пък  и сред останалите хора има пренебрежение и недружелюбие.    За скитника всеки ден е реалити шоу Сървайвар. Всеки ден той оцелява. И освен това той не се страхува от загуба на работа, дом, уважение, близки – защото отдавна ги е изгубил.  Той калява в себе си наблюдателност, находчивост, изобретателност и определено е „зелен“. Използва предимно използвани вече предмети, намирайки им ново приложение. Най-добрия му приятел отново е кучето, щастливо и верно

Когато отново срещнеш скитник може би вече ще се вгледаш в този уникален, силен и смел човек и така ще видиш в огледалото един уникален, силен и смел човек.

Й. Богомилова