Не обичам да чета нашумели книги, чета книгите, които сами „идват“ при мен. Независимо дали са в книжарница, библиотека, от приятел, от непознат, забравени на пейка или „нарочно“ оставени точно за мен. Така книгите, които чета ми се струват наистина написани точно за мен и ми носят послание, което трябва да знам. Прилича на игра с нещо невидимо. Странно е да ти се струва познато, нещо с което не си се занимавал. Стилът на автора, както и превода спомагат да се пресъздаде това усещане. Но не мисля, че е причината. Книгите, които чета са от различни жанрове.
Чета книгите в реда в който дойдат при мен. Разчитам на случайността.
Познанието е нeобятно. Гоненето на познанието, заради мисълта,  да знаеш всичко е само суета. Мъчително е безсилието да не знаеш всичко. Но когато го приемеш, престава да бъде проблем и тогава цялото познание е достъпно, точно толкова, колкото ти е нужно в даден момент.

Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!