В търсене на принца и други приказки
Ето размислите на една принцеса, която търси своя принц и е написала неустоимо си СВ в сайт за запознанства.
Как си го представям?… Разбира се принца на бял кон. Е, може и да не е принц стига да е граф или някакъв друг благородник. Всъщност може и най-обикновен милионер. И не държа на белия кон, може и черен арабски жребец. Всъщност изобщо може да не е на кон, може и да е с Мерцедес. Но не съм толкова претенциозна, става и Ферари, Ламборджини или някоя подобна кола. И без това не разбирам много от коли…
Всъщност, няма нужда от всичко това, важно е да се държи с мен като принцеса – да ме носи на ръце. Всъщност аз съм си принцеса. Може да ми приложи теста с граховото зърно, но ако може завивките да са 101, че от 100 ми излизат такива синини, че заприличвам на принцеса от аватар, само, че малко по-зелена. Всъщност съвсем зелена, съвсем като жаба…знаеш, магьосника ме поиска, аз му отказах и бам…омагьосана. Но пък хубавата новина е, че като ме целуне и магията ще се развали и ще се събудя от стогодишен сън. Опс, това е приказка за друга принцеса…Все тая, виждаш принцеса съм. И побързай принце, че наближава полунощ и магията ще се развали – роклята ще стане в дрипи, каляската в тиква, а аз най обикновена пепеляшка и само по кристалната пантофка, ще познаеш, че си танцувал с мен на бала в мечтите си.
автор: Й. Богомилова ©
ПРОБУЖДАНЕ…
Събуди се! Без тебе – век-нощ е…
Няма принц, нито просяк минава.
Сто години бълнуваш… И още!
Шарл Перо те дари – с незабрава.
Знай – очите преди да отвориш,
бездна чака те… Жива – измама!
Пей на птица. С дърво да говориш.
За човек?… Не бъди глухо-няма.
Остани сестра – на ветровете…
С глашатаи недей се надвиква.
И с корона – от царствено цвете,
не препускай с каляската-тиква.
Събуди се, Мечтателко бледна!
Но… Преди полунощ да удари –
пресуши, със въздишка последна,
и надежди… И спомени стари…
Разпали с тях Олтара – огнище…
Пепеляшка не си… А принцеса?
Ех, Животът е дяволски пищен!
Той, пантофките знае – къде са.
Прекосиш ли пустините знойни,
ще танцуваш по лунна жарава…
Там ликувай с души сладкопойни.
Само… Бисерът – Бисер познава!
Павлина СТАМЕНОВА
Любимият ми стих – от неизвестен автор:
ВЪРВИ ПО ДЯВОЛИТЕ, ПРИНЦЕ,
СЪС КОНЯ СИ – И ПРАВИЛАТА!
ПЪК АЗ ЩЕ СИ НАЛЕЯ ВИНЦЕ
И ЩЕ СИ ЯХНА ПАК МЕТЛАТА.