Ех, ако можех да пиша…

Петроград. 18-та година. В Путиловския завод идва младеж и моли да го назначат на работа.

– А, какво умеете? – питат го.

– Ами, всичко. Мога да работя на струг, на фреза, шлосерска работа….

– Добре, напишете молба за работа!

– Ама, аз не умея да пиша!!

– Е, нищо, тук зад ъгъла имаме училище. Отидете в него, научете се да пишете и тогава елате. Ще ви назначим на работа.

Минали много години. През 30-те години, в един от щатите на Америка в магазин за бижута, влиза дама придружена от достолепен господин. Тя си избира украшения, продавачът казва цената. Сумата е огромна. Господинът отваря портфейл и започва да вади долари.

Продавачът:

– Господине, не е ли по-лесно да напишете чек?

Джентълменът:

– Ех, ако можех да пиша, сигурно още щях да работя в Путиловския завод.