Събитията, които са се случили на днешния ден: 11 април

11 април е сто и първият ден в годината според григорианския календар. Остават 264 дни до края на годината.

Събития, случили се на този ден:

1079 г. — Със заповед на полския крал е екзекутиран епископа на Краков Станислас, който по-късно е канонизиран и става покровител на Полша.
1241 г. — Монголците, предвождани от Бату хан и Субетей, разбиват унгарската армия на крал Бела IV в битката за Мохач.
1713 г. — Подписан е Ултрехтският мир, с което завършва Войната за испанското наследство.
1805 г. — В Санкт Петербург, Русия и Великобритания подписват конвенция за създаването на общоевропейска коалиция срещу Наполеон, към която по-късно се присъединява и Австрия.
1814 г. — По силата на договора от Фонтенбло Наполеон абдикира и е прогонен на остров Елба. На трона се възкачва Луи XVIII.
1822 г. — Хиоското клане в Гърция.
1857 г. — Руският цар Александър II одобрява Герба на Русия – Двуглав орел.
1866 г. — В Браила е представена пиесата на Добри Войников „Райна княгиня“.
1868 г. — Премахване шогуната в Япония.
1879 г. — Руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков слага начало на организираните пощенски съобщения в страната.
1888 г. — В Амстердам официално е открита концертната зала Концертгебау, една от най-добрите в света.
1894 г. — Великобритания обявява протекторат над Уганда.
1899 г. — Испания прехвърля Пуерто Рико на САЩ.
1909 г. — Основан е град, който една година по-късно е наречен Тел Авив.
1919 г. — Влиза в сила уставът на Международната организация на труда.
1927 г. — Приета е Конституцията на Беларус.
1935 г. — Започва конференцията на Антантата в Стреза (Италия).
1944 г. — Английската авиация разрушава щаба на Гестапо в Хага.
1945 г. — Втора световна война: Армията на САЩ освобождава концентрационния лагер Бухенвалд, разположен край Ваймар.
1961 г. — В Ерусалим започва процесът срещу бившия офицер от СС Адолф Айхман за престъпления срещу евреите по време на Втората световна война.
1961 г. — Боб Дилън дебютира в Ню Йорк.
1964 г. — Фриц Фреленг и Дейвид ДеПати създават Пинко Розовата пантера.
1969 г. — Публикуван е Закон за паметниците на културата и музеите.
1970 г. — Космическият кораб „Аполо 13“ потегля за мисия на Луната; след експлозия на борда и дни на неизвестност астронавтите се приземяват успешно на 17 април
1982 г. — Англичаните Ранулф Фиънис и Чарлз Бъртън стават първите хора, извършили околосветска обиколка през полюсите.
1991 г. — Съветът за сигурност на ООН обявява прекратяването на военните действия срещу Ирак.
2002 г. — При военен преврат, членове на венецуелската армия задържат президента Уго Чавес и настояват за неговата оставка.
2006 г. — В Корлеоне е заловен е мафиотският бос Бернардо Провенцано.
2007 г. — Взривени са бомби пред дома на премиера и пред полицейско управление в град Алжир, загиват 23-ма, ранените са над 160.
2008 г. — За първи път в своята история, шампион на Русия по хокей стана Салават Юлаев (Уфа)
2008 г. — Във Вашингтон в новострояща се сграда е открит Музей на журналистиката и новините, наречен Нюзиъм.

Хора, родени на днешната дата:

146 г. — Септимий Север, римски император (починал 211 г.)
1357 г. — Жуау I, крал на Португалия (починал 1433 г.)
1492 г. — Маргарита Наварска, кралица на Навара и френска писателка (починала 1549 г.)
1755 г. — Джеймс Паркинсън, английски физик (починал 1824 г.)
1803 г. — Козма Прутков, измислен руски писател (починал 1863 г.)
1869 г. — Густав Вигеланд, норвежки скулптор (починал 1943 г.)
1872 г. — Александър Ставре Дренова, албански поет (починал 1947 г.)
1893 г. — Дийн Ачисън, Държавен секретар на САЩ (починал 1971 г.)
1897 г. — Любомир Бобчевски, български актьор (починал 1963 г.)
1900 г. — Шандор Марай, унгарски писател (починал 1989 г.)
1908 г. — Виктор Абакумов, съветски офицер (починал 1954 г.)
1908 г. — Масару Ибука, японски предприемач (починал 1997 г.)
1926 г. — Христо Христов, български режисьор (починал 2007 г.)
1930 г. — Антон Шандор Ла Вей, американски основател на Църквата на Сатаната (починал 1997 г.)
1930 г. — Никълъс Брейди, американски финансист и политик
1936 г. — Иван Груев, български писател
1948 г. — Марчело Липи, италиански футболен треньор
1950 г. — Георги Ифандиев, български писател, журналист и телевизионен водещ
1953 г. — Силва Бъчварова, българска художничка и сценографка
1953 г. — Ги Верхофстад, министър-председател на Белгия
1958 г. — Алексей Ермолински, американски шахматист
1962 г. — Винсънт Гало, американски актьор, режисьор, музикант и художник
1966 г. — Петер Щьогер, австрийски футболист
1968 г. — Сергей Лукяненко, руски писател
1971 г. — Оливер Ридел, германски музикант (Rammstein)
1974 г. — Алекс Кореча, испански тенисист
1974 г. — Триша Хелфър, канадска актриса
1979 г. — Хейли Коуп, американска плувкиня
1980 г. — Стелиос Халкиас, гръцки шахматист
1981 г. — Алесандра Амбросио, бразилски модел