Да зависиш от някого
Човек не може да живее сам и в живота си е в различни взаимоотношения с другите хора. Има връзки, които човек избира сам и други, които са даденост. В началото на живота си човек е зависим от своите родители. Понякога те са любящи, в друг случай студени или дори лоши хора. Независимо от това, в даден момент детето иска да се откъсне от родителите си, това е естествен процес на завършена и самостоятелна личност. И макар да поддържа цял живот връзка с тези, които са му дарили живот или са се грижили за него, той вече е способен да живее сам и да допуска и други хора в живота си.
Понякога обаче, детето не може, не иска да си тръгне от родителите. В случаите, когато те са любящи и обгрижващи, му дават илюзорна сигурност и то не иска да я напусне и да заживее свой живот и така е бреме, макар сладко за тя. А те с времето губят сила и вече самите имат нужда от грижа. Друг път самите родители не искат да пуснат детето да отлети от гнездото. Грижейки се за него се чувстват значими и полезни и така пречат то да се развие като самостоятелна и силна личност и на свой ред да се грижи за някого.
Хората все гледаме да се прилепим към някой, дали за да го обсебим с грижи или да търсим грижи. Това е нормално, ако не се преминават границите на зависимост. Преминат ли се взаимоотношението вместо да е полезно, се превръща в унищожителна сила, за това което е било най-скъпоценно.
Отношения сами избираме са приятелствата, познанствата, работата и не на последно място любовните връзки и брака. Във всяко едно отношение с друг човек, не трябва да има обсебване. Всяка личност трябва да има полагащото й се лично пространство. Трябва да има неща с които се справя сам. Това е нужно за има сили, ако се прекрати тази обвързаност, да може да продължи напред, без да изпада в мъчителни състояния на самота, депресия, безцелност или пък неспособност да се погрижи сам за себе си.
Борбените натури усещат обсебването с грижи, като задушаване, а по-слабите не осъзнават зависимостта си и се опияняват от „носенето на ръце“.
Не е нужно давайки и търсейки сигурност, всъщност да се обричаме на несигурност. Идолизирането някой човек и превръщайки го в смисъла на живота, внася риска, ако излезе от живота ни да изгубим смисъл за съществуването си.
Баланса в отношенията е разковничето на хармонията в тях.
© 2011, Й. Богомилова
Вашият коментар