Откритие

Сънувах сън. Рояк пеперуди пърхаха с невероятно красиви криле. Гоних ги и успях да  уловя една. Събудих се но шепите ми бяха празни.

Разхождах се в една гора. Тичах и късах цветя. Щастлива тръгнах към дома. Но букетът бе повяхнал.

Край морето събирах съкровища прекрасни. Миди и раковини с невероятни форми и цветове, от хубави по-хубави събирах. Но когато с трепет погледнах донесеното у дома. То сякаш мъртво бе – без блясък. Угаснала бе прелестта…

Но спомена за пеперуди и цветя и изящни раковини – остана все тъй свеж и блестящ.

Разбрах.

Всеки  земен дар е ценен само  миг и само там където е създаден.

И от живота си така, колкото да трупаме с усилие, не  ще отнесем после, на тръгване У ДОМА. Вземайте колкото е нужно само, всичко друго е само суета. Вземайте колкото е нужно, но и дайвайте. Давайте щедро.  Дава ли човек е богат.

Й. Атанасова