Откритие
Сънувах сън. Рояк пеперуди пърхаха с невероятно красиви криле. Гоних ги и успях да уловя една. Събудих се но шепите ми бяха празни.
Разхождах се в една гора. Тичах и късах цветя. Щастлива тръгнах към дома. Но букетът бе повяхнал.
Край морето събирах съкровища прекрасни. Миди и раковини с невероятни форми и цветове, от хубави по-хубави събирах. Но когато с трепет погледнах донесеното у дома. То сякаш мъртво бе – без блясък. Угаснала бе прелестта…
Но спомена за пеперуди и цветя и изящни раковини – остана все тъй свеж и блестящ.
Разбрах.
Всеки земен дар е ценен само миг и само там където е създаден.
И от живота си така, колкото да трупаме с усилие, не ще отнесем после, на тръгване У ДОМА. Вземайте колкото е нужно само, всичко друго е само суета. Вземайте колкото е нужно, но и дайвайте. Давайте щедро. Дава ли човек е богат.
Й. Атанасова
Сподели с приятелите си:
Tweet
