Аватар

Не не става дума за касовия филм нито за онези картинки, зад които се крием в интернет. Всъщност става дума за всичко.
Не съм гледала филма. Нещо ме спира. Може би защото не обичам да ми се натрапва визия, за неща които са трудни за обяснение. За неща, които трябва да са свещени и съкровени.
Всеки може да прочете и в уикипедия: що е аватар
Всичката тази суматоха около аватар е всъщност знак, че хората го очакват. Искат да го видят и пипнат, но  не усещат, че Той е тук, просто трябва да погледнат със сърцата си.  Опитвам се да приема своя идеализъм и своята непримиримост към актове на приземяване на Божествените неща. Но и осъзнавам, че може би така трябва.  Че търсейки себе си, изразявайки своята същност човек ползвайки  аватар, се освобождава.  А принизявайки на светите неща са копиране на Слизането на Христос на земята.  Беше унизен, измъчван и разпнат.

Вярвам че всичко е за добро.